Знаещи потребители

От Phil Wainewright | 15 Фев 2012

Резюме: Ако трябва голями масиви от данни и аналитични приложения да постигнат широко разпространен успех сред бизнес потребителите ще трябва софтуера да поеме част от най-високото ниво на компетентност за да достигне екпертните нива и да ги сведе дf действия, които трябва да предприемат потребителите.

Проблемът с въвеждането на все по-мощни софтуерни инструменти в ръцете на все повече и повече хора е, че много често, повечето потребители нямат представа какво да прави с него. Това не е нов проблем в изчислителната техника, но това е често срещано явление днес благодарение на лекотата и ниска цена на доставка създаващи възможности за масово използване чрез облачни платформи

Много бизнес потребители на софтуер използащи го като услуга (SaaS) се борят с тази главоблъсканица как да извлекат полезното от данните. Доставчиците на софтуер развиват функционалност и след това го предадават за онлайн работа без да предвиждат консултантска помощ. Малко потенциални потребители се регистрират, и болшинството от тях се отказват от ползването на услугите, защото не успяват да извлекат стойност от използването на приложението. Повече от наивно е доставчиците на софтуер да се ръководят от модела "създай го и те ще идват". Този начин на мислене в грешка (макар че обикновено е само един елемент от грешките). Въпросните приложения предоставени като външни услуги базирани в облака често дават същата функционалност спрямо далеч по-скъпите и сложни приложения вече доказали се в корпоративния пазар. Въпросът опира до липсата на специализирани умения в по-широк кръг от населението на бизнес потребителите, което да бъде в състояние да произведе нужните резултати при използването на приложенията.

Тези плоблеми възникват особенно остро в бързо развиващата се област на анализи на голямо количество от данни. Като анализатор на проблема Нийл Райдън пише, рано тази седмица, "Ще има много малко потребители способни да анализират данни в търговски организации … Намирането на хора които да запълнят тази празнота е трудно … Те не растат по дърветата". Вицепрезидентът на IBM за нови технологии Род Смит заковава проблема като коментира, че доставчиците на софтуерни услуги трябва да се фокусират върху създаване на приложения, които създават изискващи действия анализирайки голямо количество данни, а не карат потребителите да анализират сурови данни.

Такива мисли споделихме наскоро и с Джим Бърлей, главен анализатор на продажбите за Cloud9, който е силно критичен към предишните поколения на облачните услуги за анализ. Поставянето на традиционните бизнес решения за аналез на данни в облака "е една прекрасна половин стъпка", казва той, "но това е всичко. Тя елиминира достъпа до данните в базата, но за това пък има нужда, от някои който да разбира, кубове, т.н., за да определи как вървят нещата. "И когато някой иска да промени или да направим нещо различно, това означава, да има отново нужда от IT поддръжка за да се направи. "Потребителя не контролира всичка, защото е направена само половин стъпка" заключава той. Според него, бизнес анализа трябва да добави стойност към специфични приложения, като тези анализи се правят автоматично и веднага се предоставят значими резултати изискващи съответни действия.

В случая с Cloud9 целта е управление на ефективността на продажбите и да се да помогне на мениджъри по продажбите се идентифицират, кои продажби изискват внимание и средства, а не просто да търсите най-обобщени данни, Извършват се анализи и се търсят модели, които показват сделки, които могат да бъдат гранични. Целта е да се очертаят рисковите области, а по този начин да се подобри точността на прогнозата при предлагането.

Това е полезна стъпка в правилната посока от страна на доставчика на услугата, но все пак изисква някакви усилия и ангажираност от страна на мениджърът по продажбите, за да се увери, че се оценяват правилните рискови фактори. Получаване на правилен отговор зависи от точния анализ и отново от знаещия потребител, който да конвертирате своя опит и знания в метрика с която приложението може да работи.

До известна степен преодоляването на този проблем разработчиците на софтуер и в още по-голямата автоматизация на аналитичния процес, така че приложението да може да подтикне потребителя към такъв вид анализ. Но той също така зависи от потребителите, от придобиване на умения които те не са имали преди. Те не трябва да станат учени за работа с данни, повече от всеки друг, Но потребителите трябва да разберат някои принципи, за да могат ефективно да взаимодействат с тези приложения. Това е последната граница по отношение на приложенията от тези категории – работен процес и автоматизация, входящ маркетинг, но най-вече анализи на данни. Доставчиците на софтуер не само трябва да правят страхотни приложения, те също трябва да намерят начин да се създадат знаещи потребители.

10 неща които водят до преумора при IT професионалистите

От Scott Lowe http://www.techrepublic.com

Стрес, изтощение, здравословни проблеми, лошото представяне на работното място, апатия – всичко това може да ви се случи, ако направите няколко погрешни стъпки и да доведе да преумора в професионалната ви кариера.
Готов съм да се обзаложа, че не е един IT професионалист, е нарушава някои основни принципи на работа / живот, поне веднъж в кариерата си. Мога да кажа със сигурност, че в различно време, се вършат някои от големите грехове, когато става въпрос за изгаряне в работата и преумора. Поглеждайки назад в кариерата ми, от малко по-различна гледна точка, мога да видя къде се обърка. И за щастие мога да се поуча от тези грешки, така че да остана щастлив, здрав и продуктивен през останалата част от кариерата ми. Ето 10 неща, които може би правите и които в крайна сметка водят до по-лоша производителност и по-нездравословен начин на живот.

1: Никога не казвате “Не”

Както се казва, "Не можете да угодите на всички през цялото време." Опитвайки се да го направите, ще доведе до поемане на повече ангажименти, пропуснати срокове и разстройване в опит да направите всички щастливи. Вместо това, стремете се към приятен режим на работа на принципа "с някои хора, по някое от време”, чрез съществуващитe структури на работа. Както вие, така и вашата организация ще бъде по-добре в този случаи.

2: Пропускане на ваканция

Времето прекарано далеч от офиса, е абсолютно необходимо за презареждане на батериите и подновяване на духа. Неуспехът да се измъкнете от работата ви оставя без възможност за подновяване и също може да се отрази негативно върху семейните и личните взаимоотношения.
Ако шефът ви не ви оставя сами на почивка, изключете телефона си и не проверявайте електронната си поща. Очевидно е, че трябва да сте сигурни, че шефът ви знае, че когато сте далеч, вие просто сте далеч. Това е определяне на очакваното преди да дойде времето за него. Ако не ти е позволено да се махнеш за определен период от време и трябва да сте на повикване 24/7/365, имате нужда от нова работа.

3: Пропускане на обяда

В началото в моята ИТ кариера, бях свикнал да работи по обяд всеки ден. Не чувствах, че имам нужда от обедна почивка и бях по-заинтересовани да свърша работа, отколкото от храна. Въпреки това, скоро научих, че обяда е нещо повече от обяд. Всеки има нужда от храна, за да го направи през деня, и тази кратка почивка може да бъде толкова добра, колкото една 15-минутна лека дрямка ви помага да останате продуктивни през останалата част от деня. Ако сте постоянно пропуснете обяда, вие пропускате и възможности да се ангажират с колеги в различна обстановка. С течение на времето, неуспеха да се вземат тези кратки почивки може да направи по-лесно стресирани – и в крайна сметка преуморени.

4: Работене ненормално дълги часове

Логически изглежда, че бихте могли да постигнете два пъти повече ако работите по 80 часа на седмица, отколкото по 40. В един вомент обаче работите повече, но с намаляващата възвръщаемост. Ако натиснете прекалено много, ще бъдете постоянно изморени и болни, а това не прави никого добър в работата. Вероятно има моменти когато извънредната работа се превръща в необходимост и се очаква да се върши, но ако това се случва целогодишно, вашата организация ще ви преумори. Постоянната работа не трябва да бъде гордост. Това е знак, че нещо не е наред и предупреждение, което води към преумора в някакъв момент.

5: Пренебрегване на времето за приятелство и семейството

През годините са написани много статии за ревност между тези със семейства, които се нуждаят от "време за семейството", и тези, които нямат семейства, които са оставени да "поемат щафетата". Започнах моето семейство 10 години след като навлязох в IT кариерата, така че съм виждал как се разбират нещата от двете страни. Тези, които имат приятели и семейства и които се опитват да се откажат от време прекарано в приятната им атмосфера ще платят цената по много начини. Нивата на стрес се увеличават, тъй като те се опитват да наваксат от загубеното време. И приятелските и семейните връзки ще започнат да страдат, което води до горчивина  и неангажираност. Ако искате да се избегне преумора се наслаждавайте на времето със семейството си или приятеля/приятулката си  .

6: Неспособност да съблюдавате здравето си

Колко упражнения правите всеки? Колко съблюдават калоричността на храната, която консумирате? Колко IT професионалисти тежат повече, отколкото когато са започнали сегашната си работа? Това е едно правило, коеито е толкова пъти нарушавано. След напускането на предишната ми позиция, реших да се храня по-качествено и започнах да намалявам теглото си. Ако сте в стресова работа, може буквално “да се яде стрес" и може да пострадате от факта, че стресът може да доведе до увеличаване на теглото и други здравословни проблеми. Така че правете нужното да правите упражнения (да изкачвате стълби, ходите на обяд) и да се храните по-добре и да не сте на нездравословна храна, докато работите. Това е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи!

7: Забравяне на хобитата

За мен IT технологиите започнаха като хоби преди да ми стане кариера. Но понякога се чудя дали имам нужда от нещо друго, извън него, за да ме държи. Аз съм ИТ изпълнител, но обичам да играят с технологичник играчки често. Това е една от причините да пиша. Ако играете по-лесно се учите на нови и интересни неща. Намерете нещо, на което да се радвате като го правите и в което да намирате смисъл! За Коледа, родителите ми посетиха мен и семейството ми и донесоха нов и интересен радиоуправляем хеликоптер. Това е много хубаво и може да сложи началото на ново хоби за мен.

8: Сам сте

Да бъдеш управител и мениджър е много самотно понякога. Много хора в дадена организация наистина нямат идея какво прави мениджъра и защо често сме оставени пред разни машини и устройства сами. Все пак, има много начини, по които можете да поддържате самотата и да направи работата си по-лесно и в същото време:

• Намерете доверен колега/колежка и станете приятеле. Това върши работа ако сте на едно ниво в организацията или на различни нива в системата от управление.
• Участвойте в срещите на местните потребителски групи относно нещата които са ви интересни.
• Намерете мрежа от равни на вас в други организации и работете заедно, ако е възможно.
• Използвайте консултанти когато имате нужда. Не всичко трябва да се “прави тук”.

Ако не заради друго, то тези хора ще ви помогнат да поддържате посоката и имате положително отношение.

9: Създавате нереалистични очаквания

Управлението на очакванията е едно от най-трудните неща. Трябва да се уверете, че хората осъзнават, че се работи с чувство за спешност. Но в същото време, вие не искате да се преуморите или да пресилвате вашия персонал. Ако създавате нереалистични очаквания с прекомерни обещания или не успявате да смогнете с очакванията, започва стресиране и се стига до точка на преумора и изчерпване за което никой няма да ви благодари за допълнителната работа.

10: Безсънни нощи

Има периоди на безсънни ноще в името на това да се свърши работата. С много редки изключения, това вече не го правя. Заедно с факта, че плащам за това през идващите дни, без да искам се създава чувството, че така се работи, а не е така. Вършенето на работата през нощта е индикатор, че нещо не е наред. Или организацията няма представа как да организира работното време или сте поели твърде много. Поправете го преди да се преуморите. Много рядко може да се случи работа през нощта, но не позволявайте да стане редовно.

Весели празници!

Красива Коледа и Успешна 2012-та година!
Бъдете здрави!

Най-сърдечни поздрави,
Антон Танев

Най-омразните модерни думи в корпоративния свят

От Toni Bowers

CareerBuilder анкетирали 5,000 служители да изберат модерни изрази които мразят най-много. Мисля, че списъкън е интересен, защото не мога да повярвам, че един умен човек, уважаващ работата си би трябвало да продължи да ги ползва. Както и да е, ето списъка с най-ненавижданите:

 

• Outside the box Извън кутията (31%)
• Low-hanging fruit Ниско висящ плод (24%)
• Synergy Синергия (23%)
• Loop me in Вържи ме (22%)
• Best of breed Най-добър от екземплярите (19%)
• Incentivize Подбудителсво (19%)
• Mission-critical Мисия критични (19 %)
• Bring to the table Дава на масата (18%)
• Value-add Добавена стойност (17%)
• Elevator pitch Терен за издигане (16%)
• Actionable items Продаваеми позиции (15%)
• Proactive Проактивност (15%)
• Circle back Обратно закръгляне (13%)
• Bandwidth Мрежов трафик (13%)
• High level Високо ниво (10%)
• Learnings Научаване (9%)
• Next steps Следваща стъпка (6%)

How To Write a Winning Proposal

Tom Sant – July 18, 2006

In today’s economy, sales people have to write more proposals, and better proposals, than ever before. As the industry has become more competitive and complex, customers have become both more confused and more demanding. As a result, they are likely to listen to a presentation, nod their heads, and mutter those dreaded words, "Sounds good! Why don’t you put that in writing for me?"

Why Do Customers Want Proposals?

Writing proposals is about as much fun as having your teeth drilled. And reading them isn’t a whole lot better. So why do customers ask for them?

One motivation is that the customer wants to compare offers from various vendors to make sure they buy the highest value solution based on your differentiators and value proposition. At a simpler level, they may just want to compare prices, clarify complex information, and gather information so that the "decision team" can review it. And let’s face it, sometimes they just want to slow down the sales process and they figure that asking for a proposal will keep the sales rep busy for a few weeks.

Whatever the customer’s motivation, the fact is that proposal writing has become a common requirement for closing business throughout the entire business world. Today, people who sell everything from garbage collection services to complex information technology have to create client-centered, persuasive proposals.

What Goes into a Winning Proposal?

Your objective in writing a proposal is to provide your client with enough information—persuasively presented information—to prove your case and motivate the client to buy your services or applications. That sounds pretty straightforward.

So why do the vast majority of proposals start out with the vendor’s company history? Does the author believe there is something so fundamentally compelling about their origins that clients will immediately be persuaded to buy?

And why do a huge number of proposals focus entirely on the vendor’s products and services, but never mention how those products and services will help the client solve a business problem or close an important gap? Does the proposal writer believe that facts alone are enough to motivate a prospect to say "yes"?

Winning proposals must be client centered, not company- or product-centered. Most people buy because they’re looking for solutions to pressing problems, additional resources to close gaps, or the means to cope with difficult issues. What this means is that a proposal is not a price quote, a bill of materials, or a project plan.

Each of those elements may be part of a proposal, but they are not sufficient to make a persuasive, client-centered case.

In our experience, there are four categories of content that proposals must contain to maximize your chance of winning:

1. Evidence that you understand the client’s business problem or need
   People view major buying decisions with anxiety. The bigger the decision, the greater the anxiety. They know that even a well-intentioned vendor may end up wasting their time or their money or both. One way to reduce their anxiety and minimize their perception of the risk of moving forward with you is to demonstrate that you clearly understand their problems, issues, needs, opportunities, objectives, or values. Whatever is driving the client’s interest, you must show that you understand it and have based your solution on it.
2. A recommendation for a specific approach, program, system design, or application that will solve the problem and produce positive business results
   It may surprise you to learn that most proposals contain no recommendation at all. What they contain instead are descriptions of products or services. What’s the difference? A recommendation explicitly links the features of a product or service to the client’s needs and shows how the client will obtain positive results. And it contains language that unmistakably shows that the vendor believes in this solution: "We recommend" or "We urge you to implement"
3. A compelling reason for the client to choose your recommendation over any others
   This is your value proposition. Remember that you may write a proposal that is completely compliant with the customer’s requirements, that recommends the right solution, that even offers the lowest price, and still lose. Why? Because a competitor made a stronger case that their approach offered a higher return on investment, lower total cost of ownership (TCO), faster payback, or some similar measure of value that matters to the customer.
   NOTE: Most proposals don’t contain any value proposition at all. They contain pricing, but no estimation of the rate of return the client will get from choosing you. Failing to address the client’s needs and failing to present a compelling value proposition are the most serious mistakes you can make in writing a proposal.
4. Evidence of your ability to deliver on time and on budget
   Most proposals are pretty good in this area. You want to show the substantiating evidence that helps answer the question, "Can they really do this?" Good evidence includes case studies, references, testimonials, and resumes of key personnel. You may also include project plans, management plans, company expertise, and other forms of evidence (white papers, awards, third-party recognition). Avoid throwing in everything. Keep the evidence focused on the areas the customer cares about.

These are the essentials. Every scrap of data, every figure, every paragraph in your proposal must contribute toward providing one or more of them, because they directly address the three key factors on which every proposal is evaluated:

1. Responsiveness: Are we getting what we need?
2. Competence: Can they really do it?
3. Value: Is this the smartest way to spend our money?

Some Tips for Maximizing Your Win Ratio

If you follow the basic structure outlined above—first summarizing the client’s needs, then showing their potential for gain or improvement, third recommending your solution, and finally substantiating that you can do the job—you will see an increase in your win ratio.

But there are two other principles that can push it even higher. In fact, one way to remember these is to recall that there are two "Ps" in successful proposal writing:

• Personalization
• Primacy

Personalization

Customers expect more today. Why? In part, because they have been trained to expect more, because of the business community’s emphasis on excellence in customer service, focus on "total quality," and increased competitiveness of the market.

You can’t give customers a boilerplate proposal in today’s market. You have to include their name and their company’s name throughout the proposal. You have to acknowledge that you have listened to them and remember what you learned about them from previous interactions.

Here are four conclusions that emerge from the reality of heightened customer expectations:

• Effective sales people do not deliver one message
  They do not treat customers as demographic units. They engage in conversations, they listen, and they view customers as individuals.
• Effective marketing and sales require a combination of content and insight
  You must have something worthwhile to say and you need to say it in a way that shows the audience that it’s relevant to them.
• Boilerplate messages may be worse than no messages at all
  because they sound "canned" and undercut the rapport we’ve created with customers.
• Use the customer’s language and refer to issues from their business and their industry
  If you use the jargon they use and if you show familiarity in the cover letter and executive summary with what’s going on in their business and industry, they will assume that the entire proposal has been personalized to them.

Unfortunately, most sales people resort to "cloning" as a means of getting their proposals done quickly. They borrow a proposal that somebody else has written for a different client, use the Find/Replace function in Microsoft Word to change the client’s name, and print it! That’s about as personalized as a can of spinach. (Plus they run the risk of having the wrong client’s name show up somewhere in that proposal. You can imagine what that does for rapport and credibility.)

The Primacy Principle

What is the "primacy principle"? It’s the tendency we all have to judge future experiences based on our first one. You might call it the principle of first impressions.

For example, if we go to a new dry cleaner in our neighborhood, and they end up losing a couple of our shirts or blouses and are rude to us, we’d have to be masochists to go back. It may be that they are normally very efficient and polite, and a combination of circumstances conspired to produce a negative impression on us. But we’ll never know. We’ll never go back. Research indicates that the primacy principle is so strong that it takes at least seven positive experiences to overcome a first negative impression. (Or, conversely, seven negative ones to overcome an initial positive experience.)

So what does this mean for proposals? It means we must put the things up front in our proposal that the customer cares about the most. It means don’t send a boilerplate cover letter. Don’t write an executive summary that’s all about you. And don’t call your proposal something generic and pointless, like "Proposal."

The Solution

The primacy principles tells us that it’s vitally important to understand the client and then structure the message correctly. Put the customer’s most important business issues first. Put the goal or outcome they want the most first in your list of outcomes. And structure your substantiation in terms of the things that matter the most to the decision maker:

• Meeting a perceived need
• Delivering superior value or return on investment (ROI)
• Complying with the specification
• Proven vendor competence

Don’t guess! If you don’t know what the customers care about, ask them.

About the Author

Tom Sant, founder of The Sant Corporation and author of Persuasive Business Proposals, is internationally recognized as an expert on proposal writing. Sant’s Web site is http://www.santcorp.com/.

Направете презентацията си отлична като се разграничите от тези 10 навика

От Джеф Черни

1. Престанете: Да бъдете източник на информация. Започнете: Да бъдете фуния, филтър и гуру. Представянето е повече от реч. Вие превръщате данни в информация, знания и с малко късмет в мъдрост.

2. Престанете: С внушението, че в крайна сметка няма решение. Започнете: С мисълта за крайния проблем и решението. Инвестирайте достатъчно време в подготовка за презентиране, която ще доведе да печеливш резултат, като атлет който има за цел подобрение на резултата.

3. Престанете: Да се доверявате на човешкото ухо. Започнете: Да си лъскате обувките. Не опростявайте проблемите, но предложете прости решения. Превърнете сложни мисли и процеси в нещо, което лесно се вижда и приема.

4. Престанете: Да обяснявате слайдовете си. Започнете: Да илюстрирате идеите си. Образите, които използвате ще създадат запомнящо се отношение ако ги свържете с вашите думи. Ние сме в епохата на визуалната култура и имаме нужда от от съдържание и визуално потвърждение.

5. Недейте: Фокусира върху всичко. Започнете със създаване на уникално по стойност предложение, което не може да се отхвърли. Способността да дефинирате вашето послание е в основата на забележителното представяне на идеята. Дръжте другите гледни точки като допълнителни.

6. Недейте: Говори с неправилните хора. Направете така, че да знайте кои са хората хората и аудиторията. Освен това което представяте аудиторията на която говорите е втория по важност фактор за успеха на презентацията. Разберете на кого говорите.

7. Недейте: Да избягвате други мнения и аргументи. Направете така, че да ги спечелите с вашата аргументация. Забележителната презентация изисква да отговаряте убедително.

8. Недейте: Недоглежда подробностите. Направете предложението практически приложимо. Вниманието към детайлите и точността на представянето е в основата на печеленето на доверие. Изпотете се над малките подробности. Свършете си домашната работа.

9. Недейте: Предлага на аудиторията дебютно изпълнение. Направете проби и тестове рано и достатъчно на брой предварително. Познавейте материята си като позитивни мнения и критики и не давайте възможност на аудиторията ви да бъдат вашите първи критици.

10. Недейте: Да се доверявате те да си изградят необходимото мнение сами. Направете така, че от първата стъпка до последната всяка част от вашето представяне да е продажба на идея. На практика вие продавате вашата идея. Направете презентацията си впечатляваща като нарушите тези 10 навика.

http://techrepublic.com.com/2001-6240-0.html

Идеите от статията са взаимствани от книгата Създаване на забележителна презентация чрез преодоляване на 10 нарушими навика, публикувана от CreateSpace през Януари 2010. Пълни подробности са достъпни на адрес  http://www.tenbreakablehabits.com или по имейл  jeff@tenbreakablehabits.com или на туитър @jeffcerny.

HP Proliant ML330 G6 – Full Review – Reviews by PC Magazine

HP Proliant ML330 G6

REVIEW DATE:11.09.09

Ratings

EditorVery Good

Rate This Product

CHECK PRICES

$2,436.98 – $2,799.00

CDW	$2,799.00
CTI	$2,528.65
pcRUSH.com	$2,611.19

by Mario Morejon

  Total posts: 1

There’s nothing pretty about HP servers from the outside, but once you open them up, you will be smitten by the solid engineering. HP certainly sets the bar high as the standard for making servers. The HP Proliant ML330 G6 is a newcomer in the venerable line of Proliant servers, and it proved to be a solid all around tower server, with ample space for extra hardware. Priced at $2,624, the ML330 is a great choice for any small business.

Buzz up!on Yahoo!

Design and Setup
As tower servers go, the Proliant ML330 is one of the largest for the SMB, and has all the classic characteristics you expect. For example, it has a roomy case with three PCIe2 slots (one is taken by the RAID card), enough room at the front for non-RAID configured SATA hard drives under the vertically oriented RAID drive bay, and space for two more optical drives. Despite its large size, the server runs quiet. Three fans cool the box, with the largest fan facing the back. The server can fit perfectly in a small network room, and you won’t know it’s there. We compared it in ways to the rack-mounted HP Proliant DL380 G5, which received Editor’s Choice last year. [CORRECTION: ML330 does not come in a 2U case for racks.] The smaller DL380 came with a redundant power supply and two Xeon processors, so it produced more heat and noise.

View Slideshow See all (12) slides

 

 

 

More

The ML330 I tested is a configurable model (as supposed to preconfigured models) that is sold with a single processor, but you can also buy it with dual processors. HP shipped our unit with an Intel Xeon E5506 2.13-GHz, 8GB of memory (9 DIMM slots available for the single processor unit), a HP P410 RAID controller card, three 250GB SATA drives and a DVD drive. We found the 8GB of RAM helped the server boost its performance scores. Outside at the back, there are two Gigabit Ethernet ports, four USB 2.0 ports, and legacy VGA and PS/2 ports. Other models in the ML330 series are sold with different port configurations, so you need to check the specs carefully before buying it. The two network jacks are especially useful if you are configuring your network with two VLANs.

The ML330 board has an iLO 2 ("integrated lights out" management) Chip for managing the server remotely. Administrators can use HP’s iLO 2 technology to manage the ML330 and its services via the Web, even if the server is off. iLO 2 is useful for maintaining a constant view of the server and connected devices, regardless of what happens to the network. You can configure iLO 2 through the command line.

The P410 controller card in the ML330 can connect up to eight SAS (serial attached SCSI) ports with a maximum of twelve drives. The card supports RAID 0, 1, 5 and optional 6. Most small businesses, however, are happy using RAID 5 because it is enough to protect data against the loss of any disk on the server. Conceivably, you can add more drives under the drive bay. The case has the extra room. The card only provides internal cables to the drives, so there’s no way of hooking external drives to the server. You have to rely on USB or add a new controller card with an external port.

Management software installation is straightforward. HP has always bundled useful management tools, even on the Compaq side before the two merged. Luckily I didn’t have to install anything. The server arrives with all the system tools and Windows Server 200 R2 installed.

Management
The Smart Array Configuration utility does what you would expect. It creates logical drives and manages the controller card. The Array Configuration is Web based, so you can access it remotely. The tool provides write caching to accelerate the RAID 5 logical drive, and can also migrate the RAID configuration of logical drives. If you have to troubleshoot the card or the drives, the diagnostic reporting provides lots information on both the drives and controller. The system tools include a command line version of the Array Configuration software.

The other major utility is HP Insight Diagnostics, which is also Web based. Insight is comparable to the System feature in the Windows Control Panel, except that you can compare different server configurations and even view the logical drives.

The System Management tool, which is similar to the Insight tool, takes management one step further by providing visibility of all Web enabled HP system tools. I found the HP system tools complement Windows Management Instrumentation (WMI) and its other OS management tools.

Performance
The ML330 scored 5,430 with Geekbench 2.1 64-bit, a benchmark for measuring processor and memory performance. I also used the Cinebench R10 64-bit CPU test and tested the server against some very snazzy and powerful workstations in PC Labs. The ML330 scored 10,975 on Cinebench with the multiple CPUs (cores) turned on. According to desktop analyst Joel Santo Domingo, that test was on par with quad-core processors and very good.

The biggest surprise came when I ran the IOzone 3.321 network file system benchmark. The ML330 drive in RAID 5 configuration ran at 1.54 GBps on writes and 2.44 GBps on reads. The score on random read and write access produced an even better 2.38 GBps on writes and 3.28 GBps on reads, so obviously the 8GB of RAM helped. The high random access scores and the way HP configured the server make the ML330 ideal for database intensive applications.

HP is offering leasing and financing deals if you do not want to commit to purchasing the server. This is one of the best times I have ever seen in a long time to get a new server. The business lease for this server is $ 74.60 for 48 months. At the end of the lease term, you can return it. According to HP, leasing also allows you to finance the entire cost of the equipment and software.

Bottom Line
The HP ML330 is a great general purpose server that fits nicely in small computer rooms, even under your desk. Whether you are running the latest Exchange 2010, some other database intensive server app, or just need a dedicated Web server, the ML330 can be adapted to any solution. HP offers the hardware with many different configuration and components, so you’re not bound to the one I tested in our PC Labs. No matter what the setup, I highly recommend it.

Прекрасният нов свят на дигиталните аборигени | Култура и общество | Deutsche Welle | 15.01.2010

Прекрасният нов свят на дигиталните аборигени

 

Gro?ansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Франк Ширмахер

 

 

Защо в днешната информационна епоха сме принудени да вършим онова, което не искаме да вършим, и как можем да възвърнем контрола върху собствения си разум? Стоян Гяуров представя книгата на Франк Ширмахер "Payback".

 

За какво говорим, когато говорим за информационната епоха, за интернет и есемес, блекбери или фейсбук? Предимно за техника и медии. Само че този дебат е отживелица. Истината е, че дигиталният потоп засяга вече начина ни на мислене, залива и размеква самия мозък, “машината от месо”, както се изразява един американски програмист. Изместването на дискусията върху тази плоскост е голямата заслуга на новия бестселър на Франк Ширмахер.

Payback е суха, дори безсолна книга, с библиография, в която са подредени линкове, а не книги. Но тя съдържа редица важни мисли, проясняващи погледа ни за бъдещето, което очаква както “дигиталните аборигени” (закърмените с новите технологии), така и “дигиталните имигранти” (пришълците в този нов свят). Авторът й, един от издателите на в. “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, известен с острия си журналистически нюх, е един от публицистите, които задават темите на обществено-политическите дебати в Германия. С поредната си книга, Ширмахер, този „Dirty Harry на германския културжурнализъм” (според не съвсем ласкателното определение на един негов колега), отново е на гребена на вълната.

Bildunterschrift: Gro?ansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  

Едно блекбери за детето 

Отправна точка за дискусията, подета от Ширмахер, е реторичният въпрос на американския учен Джордж Дайсън: “Дали цената за машините, които мислят, не са хората, които не мислят повече?” Симптомите са налице. Ширмахер изповядва още в първото изречение, че се чувства все по-несигурен в информационния поток, че концентрацията му намалява и започва да забравя, че отслабва способността му за четене и лесно се разсейва. Той казва, че живее постоянно с чувството, че ще пропусне или забрави някоя информация, и което е още по-лошо – че не е сигурен кое е важно и кое не.

Германският публицист не е сам с проблемите си. Американски професор по литература се оплаква, че докторантите му с труд четели Фокнър, а и той самият не можел да чете повече стара литература, защото бил заразен от темпото на съвременните информационни източници. Едно момиченце изплаква, че не можело да разговаря с майка си, защото тя била постоянно заета със своето блекбери. Как реагира майката? Купува блекбери на дъщеря си, за да можели да комуникират “като хората”. 

Чувството за отслабване на паметта и разсейването не противоречат на невероятните количества от информация, които поемаме ежедневно, напротив – те са пряк резултат от тях. Информацията изяжда нашето внимание и памет, те са нейната храна, пише Ширмахер. Главите ни са платформите на дарвинистка борба за оцеляване между информации, идеи и мисли, и колкото повече от собствения си интелект преливаме в синтетичния мозък на световната мрежа, толкова по-силно биваме въвличани в тази борба. Мозъкът ни се променя физически, също като промените в мускулатурата и тялото на човека през епохата на промишлената революция. Покълва един нов вид разум, защото нашето мислене буквално излиза от главите ни и се отдава на интернет. Оттук и чувството, че няма друг живот извън онзи, който ни отпуска електронният провайдър. Само лишеното от алармизъм повествование на Ширмахер и периодичното му напомняне, че в дигиталните технологии се крие и огромен шанс, спасяват тази картина от апокалиптически overkill.

Защо тогава просто не се откажем от интернет, гугъл и прочие? Първо, защото не можем, и второ, защото генералното обвинение, че дигиталното потребление води до затъпяване е “безнадеждно непродуктивно”: виновни са не изчислителните машини, а ние, които очакваме прекалено много от тях. Освен това, отбелязва Ширмахер, не става дума за оглупяване или отслабване на интелекта, а за растящата загуба на внимание и концентрация, две качества без които разумът не може да функционира.

Bildunterschrift: Gro?ansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  

Multitasking, тежка телесна повреда

Главният виновник за тази загуба носи грозното име multitasking и при споменаването му Ширмахер отваря широко шлюзовете на своя критически гняв: “Multitasking е един вид дигитален тейлъризъм със садистичен нагон, който има такива тежки последствия в реалния свят, защото предпоставя, че хората по всяко време могат да правят по няколко неща едновременно. Multitasking е идеалът на едно общество, в което едновременността на информациите се превръща в норма и служебен профил.”

Само че да правиш няколко неща едновременно означава постоянно да се разсейваш и постоянно да се опитваш да възстановиш вниманието си. По този начин човек губи буквално всичко онова, което го отличава от компютъра – креативност, гъвкавост, спонтанност, – докато натискът постоянно да насочва вниманието си към различни проблеми произвежда “икономическа спирала на провала”, със съответните емоционални и социални последствия. Multitasking е обреченият на неуспех опит на човека сам да се превърне в компютър, обобщава Ширмахер. 

Докато нас ни пришпорва страхът от загуба на контрол върху информационния поток, нашият електронен партньор цели да ни направи изцяло прозрачни. Ширмахер смята за наивна позицията на “дигиталните аборигени”, че фейсбук, туитър или собственият блог са просто занимавка или възможност за самоизява, контрирайки с аргумента, че всичко, което се върши с тези “играчки”, представлява input. Нашите дигитални следи се събират, анализират по всевъзможни параметри и конкретизират в съставянето на профили. Трябва ли да обясняваме колко инстанции са заинтересувани от тези профили?

И това не е всичко. Огромните масиви от input, обработвани с онези специални рецепти, които стоят в основата на дигиталната революция и се наричат алгоритми, правят излишни дори статистическите модели за анализ на човешкото поведение. Крис Андерсън, главен редактор на списание Wired, обяснява: “Кой може да каже защо хората правят това, което правят? Важното е, че те го правят, а ние сме в състояние да проследим с неподозирана прецизност какво правят. Стига да разполагаме с достатъчно данни, данните говорят сами за себе си.”

Не Оруел, а Хъксли се оказва образецът на съвременната система за наблюдение и контрол, както е забелязал още преди изобретяването на интернет цитираният от автора медиен критик Нийл Постман: “В ‘1984’ хората биват контролирани, като им се причинява болка. В ‘Прекрасният нов свят’ хората биват контролирани, като им се причинява радост.”

Bildunterschrift: Gro?ansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  

Кой слага рога на мозъка ни?

Междувременно читателят на Payback вече се е убедил, че авторът притежава забележителна начетеност и компетентност, позволяващи му да се конкурира не само с “аборигените”, но и с многобройните (само американски) авторитети, които цитира. Това не е случайно. Ширмахер се върти в орбитата на мозъчния тръст около http://www.edge.org, претендиращ, че обединява „някои от най-интересните умове на човечеството”. Тези умове изповядват т.н. „трета култура”, която синтезира уж най-доброто от хуманитаристиката и сциентизма, но с явен превес в полза на новите технологии. Ширмахер е апостолът на тази идеология в Германия.

Тъй като той стои над всякакво подозрение в дигитален лудизъм, читателят е готов да приеме уверенията му, че неговата книга не е памфлет срещу изчислителната машина, а апел да поемем в собствени ръце приспособяването си към света на новите технологии. Тази задача налага да се отговори на въпроса как можем да възстановим контрола над собственото си мислене, на който Ширмахер посвещава втората част от книгата си.

Безграничната власт на компютъра над нас произтича от това, че “границите на тази технология се покриват с границите на нашето съзнание.” Затова на първо място е важно да не забравяме, че компютърът не може всичко – например не може да разказва приказки, не може да изчисли, прогнозира или обясни нито един творчески акт: “Интелектът му надделява не защото е толкова голям, а защото е толкова разпространен.” Новото, неочакваното, спонтанното не са силата на компютъра, нарушаването на рутината го обърква. Затова дигиталното “изтощаване на аз-а”, робското усещане, “че сме онлайн, дори когато не сме”, са оптималните условия за въздействието на електронните каскади. 

Ширмахер вижда само един изход: нека укрепваме волята си, “мускула на вниманието”, нека заложим на мисленето и смяната на перспективата, зове той. Само че защо тъкмо смяната на перспективата изглежда такава непосилна задача в дигиталната епоха? Защото ние сме в постоянна тревога, вместо да бъдем просто с будно внимание, отговаря авторът, а главната причина е, че се страхуваме от загубата на контрол. И докато дебнем да не пропуснем нещо (multitasking!!) и смятаме, че държим всичко под контрол, ние вече сме сложили оръжие, защото не забелязваме, че най-елементарни решения – да си купя ли тези обувки или не, да започна ли диета или не – вече се вземат от други, от дигиталния придатък на нашия мозък.

Елементарен пример за този механизъм, действащ само благодарение на блажената летаргия в главите ни, е съществуващата в магазините по целия свят точкова система за премиране на онези, които купуват най-често и най-много – без значение имат ли нужда или не от онова, което купуват. В Германия тази система се нарича Payback; Payback, това са рогата на нашия мозък.

Bildunterschrift: Gro?ansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  

Безследно изчезнал

В момента ние все още се намираме на границата между два свята. Но ако не отнемем от изчислителните машини онова, което не им се полага – независимостта на нашата мисъл, – финалното видение на Ширмахер може да се окаже близкото бъдеще на литературните утопии от миналото: “Всичко започва съвсем банално: един имейл, останал без отговор до 48 часа, остава без отговор завинаги. И завършва много по-екзистенциално: един човек, чийто фейсбук опустява, в чийто блог няма кликове, едно знание, което не присъства в интернет, един човек, който не оставя никакви следи в световната мрежа – всичко това престава да съществува. Ако не вярвате, питайте вашия работодател през 2020.”

Ширмахер завършва книгата си под този предупредителен знак, който за мен, “дигитален имигрант”, който няма джиесем и фейсбук, но държи много на интернет, е напълно понятен. Ала ползата от Payback ще бъде равна на нула, ако нещо от този културпесимизъм не проникне в главите на “дигиталните аборигени”.

Frank Schirrmacher: Payback. Blessing

Автор: Стоян Гяуров / Редактор: Д. Попова-Витцел

http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5129416,00.html?maca=bul-standard_feed-bul-619-xml

http://www.dw-world.de/dw/article/0,,3875629,00.html

9.9.9. and the Mayan Calendar

The number nine has been endowed with a special significance in many different spiritual and religious traditions. Nine was the number of muses in Greek mythology and Nine were the number of worlds in the Scandinavian. Nine was the number of doors to the holiest part of the temple in Jerusalem and the month of Ramadan is the Ninth in the Muslim calendar. Moreover, the counting system used by most of the world today includes nine numbers and so the relevance of this number is much ingrained in us. Also, in the Mayan tradition the number Nine plays a predominating role. The only existing inscription from ancient times that discusses the meaning of the Mayan calendar “end date” for instance speaks of Nine “deities” that will descend then as its crucial event. This would in modern wording mean that Nine energies, or Nine cosmic forces would fully manifest then since the ancient Maya would look upon time periods as “deities”. As far as we can tell these “deities”, or cosmic forces, are like evolutionary wave movements, built on top of one another where we are currently riding on the eighth one getting ready to ride on the ninth.

The Nine Cosmic levels (Underworlds) that according to the only existing Mayan inscription about the calendar end date (Tortuguero monument 6) will manifest then. Currently we are in the eighth level (The Galactic Underworld) gearing up to the Ninth and highest level, the Universal Underworld. Photo of the Pyramid of the Jaguar in Tikal by the author.)

In the manifestation of these evolutionary waves we may now as we approach the Ninth level notice an amazing synchronicity. This is that the upcoming date 9.9.9 (September 9, 2009 in the Gregorian calendar) happens to coincide with the beginning of a Mayan Sacred Calendar count of 260 days. Hence, in this calendar, in use since 3000 years, the modern date 9.9.9 has the energy of Hun Imix, or 1 Alligator as its English translation reads, which happens to be the first of its energetic combinations. If we ponder what this synchronicity may be telling us the most natural conclusion to draw is that on this particular date we are called to focus on the number nine and especially the Ninth level of the Mayan calendar system, whose coming into existence we are soon about to witness.

I believe that behind these cosmic forces, whose times of activation are described by the Mayan calendar, is an intelligent plan for the history of humanity that comes from a higher source and has a benevolent intention. To realize this is also to understand the importance of the guidance regarding how to follow this plan that we may gain from the calendar of the Maya. These nine cosmic forces are influencing and in fact governing our collective consciousness and so we have every reason to pay attention to what is going on in this cosmic time plan.

Synchronicities can often be interpreted in different ways, but if they are profound they always deserve our attention. 9.9.9, three Nines in a row, may for instance be seen as symbolic of three sacred calendar rounds of 260 days that will now in three steps lead us to the completion of the Ninth level of evolution which is its highest level. To the best of our knowledge this highest energy state of the universe will be attained on the energy 13.13.13.13.13.13.13.13.13 13 Ahau (13 and Ahau are symbols of completion in the Mayan calendar) on the Gregorian date October 28, 2011. This highest state does not in any sense mean the end of the world, but only that all the Nine wave movements are then completed. Maybe we can use the metaphor that we are now about to climb the last hard steps of a ladder until we climb on to the roof where we will find a new stability under our feet and a place to rest.

Regardless of what this final climb will mean we thus have reasons to expect an unprecedented period of change in a very short period of time. This is partly because we are entering the final phase of the eighth level of evolution and partly because a wave movement of a very high frequency, the Ninth level, will radically come to transform the collective consciousness in such a way that we will see the world in an entirely different light. It is for this reason that in the three upcoming Sacred Calendar rounds that follow upon 9.9.9 we will need to network and focus our intentions so that they converge in the birth of a new world. This is all the more important as there are several sources that seem to indicate that the sixth night of the Galactic Underworld, beginning on November 8, 2009, may come to generate a deep downturn in the world’s economy.

The first of these 260-day Sacred Calendar rounds, the one which actually begins on 9.9.9 and goes on until May 26, 2010, may be seen as a period of build-up to the Ninth level that is suitable for prayer, meditation and mental focusing. We encourage community building, networking and spiritual synchronization in this time period, also of a practical nature. The second 260 calendar round, starting 27.05.10 will create a preliminary arrival of the Ninth level and the beginning of this will be marked by the Cosmic Convergence, July 17-18, a significant focus point for spiritual projects of a practical nature that will prepare for the birth of a new world. The third Sacred Calendar round of 260 days will begin February 11, 2011 and includes the actual activation of the Ninth level, the Universal Underworld on March 8, 2011. This may be the most dramatic of the three steps as it leads up to the establishment of the highest energy state of the universe on October 28, 2011.

I believe that through these three steps, three Sacred Calendar rounds, starting on 9.9.9: 1/ Build-up, 2/ Preparatory Ninth level and 3/ Actual Ninth level of the evolution of the cosmos, the universe is now about to deliver what it has been striving towards all along, the establishment of a new level of consciousness, a unity consciousness. I also believe that the Ninth level is designed especially to generate such a unity consciousness, which will transform all of human society. For the human race it will mean very big challenges and opportunities. These changes will however not happen by themselves and need to be manifested by the human beings themselves who may then chose to resist or welcome them. From this perspective we may thus look at the date 9.9.9 not only as a numerological curiosity to celebrate, but also as an opportunity for us to focus on and embrace the participation of humanity in a transformation process of a very large scale, the one brought by the Ninth level of the Cosmos.

From what we may understand of the Mayan calendar the unity consciousness will set an end to all forms of dominance of one human over another and especially those generated by the left brain. What this likely will mean is that instruments of dominance, such as the current financial system, weapons, national borders and many other structures upholding authority in this process will come to crumble as an effect of this unity consciousness coming into existence and so conclude with the birth of a new world where a divine harmony characterize the human relations. This end to dominance will also affect the relationship between the genders on a global scale that as a result will profoundly shift. Needless to say, there will never be any return to business as usual. Instead we will need to approach the birth of the new world consciously and with an intention of co-creating it in a positive sense and not just react to the various difficulties that lie ahead. I believe that such a collective intention of co-creating the new world will be the best way of easing the consequences of these difficulties.

Although what is starting on 9.9.9 is only the build-up phase to the Ninth level, this date is nonetheless a very important focusing point since the timing of the continued preparations for the emergence of this level are of the essence. From this follows that the more practical projects that will start to manifest in the Cosmic Convergence, July 17-18 2010 as the name implies, will have to be based on an understanding that the very framework of the human existence and of consciousness will be dramatically expanded. The expansion of human consciousness is what will bring the socio-economic transformation at a time when the hardships of the old systems may be expected to be painfully felt also by nations that currently may been considered as wealthy. As the Ninth level is finally activated our identities will come to be defined in a much expanded spiritual framework.

This article comes much too late to encourage people more broadly to focus and intend together for the future. Nonetheless, many will celebrate the 9.9.9 date regardless (see for example http://www.fredpajorden.se/sida21.html ). The purpose of my present article is then only to inform those that will be celebrating this date anyway, that indeed this is not just a numerological curiosity in the Gregorian calendar, but that the date plays a profound objective role in the cosmic plan as we may understand this from the Mayan calendar directly leading up to the birth of a new world through the Ninth level, 9.9.9. It is an ideal time to participate in prayers and meditations with the focus and intention of co-creating a new and better world. Additional tools for networking and communication with the focus on the Cosmic Convergence, July 17-18, 2012 will be developed as we go along. 9.9.9 may be seen as an initial and modest initial call for the co-creation of the birth of a new world.

Malmö, September 6, 2009 (11 Edznab)
Carl Johan Calleman

The Tortuguero Monument 6 and the Mayan end date.

When I started my independent research on the Mayan calendar late in 1993 not a single inscription from the ancient Maya was actually known which would describe what would happen at its so-called end date. All that was known were the various descriptions of the beginning date of the Long Count, notably in the inscriptions in Palenque, which said that the First Father then “erected the World Tree”. Irrespective of this dearth of information, I started to develop my theory about the nine levels of evolution, the nine underworlds, and the various days and nights that generated their wave movements. I simply assumed that the significant Mayan pyramids had been built in nine steps because they were symbolic of nine levels of creation, each effected by seven days, or seven creation gods. I then found that with such a model an enormous amount of historical facts started to make sense if they were seen as results of cosmic energy shifts. This however could be seen to be true only if the nine levels all ended at the same time, similarly to how some of the Mayan pyramids had a straight back. It thus seemed obvious that the understanding of such energy shifts must have been the basis of the prophetic tradition of the Maya. This was of course not how traditional Mayanism saw it, which essentially treated the calendar and the various deities associated with it as superstitions. Yet, I came from a different scientific tradition, and was primarily interested in if the Mayan time cycles and deities were true reflections of reality. In the beginning of my scientific carreer in the seventies I had thus been mentored by a member of the Nobel committes in Stockholm and had then at least indirectly seen how science operates from what arguably is its highest level. This meant among other things zero tolerance for making up theories from “beliefs” without empirical facts to back them up and constant emphasis on experimental reality checks. At least professionally this has remained my mind set ever since and the fact that some people believe that Jesus was born on December 25 or that the Mayan calendar ends on December 21 does not constitute proof for me that this is actually the case.

The idea that there were as many as nine Underworlds was for a long time criticized by some who said that there was only one cycle of a longer duration in the Mayan calendar system, namely the 5,125 year Long Count. Yet, already then there were some indications that the Maya had recognized nine steps of evolution. It was for instance known that the Long Count was sometimes referred to as ruled by the Six-Sky-Lord, indicating that it was the sixth level, and that there were names for time periods beginning with that of the first of the nine levels, the hablatun. Based on these indications of nine levels I proposed my theory since it could be empirically substantiated from human history even though some thought that it was not orthodox enough. Somewhat later, in 1996, Mayanists however started to decipher Monument 6 in Tortuguero, only some 50 kilometers west of Palenque, which would further strengthen my model of nine levels of evolution. For the first time an inscription was found that seemed to refer to what would happen at the end date at least from the perspective of a Mayan king around AD 670.

The text segment describing the descent of the Bolon Yookte from the Tortuguero monument 6. Drawing by Sven Gronemeyer.

More broadly this inscription only gained attention in 2006 and its final text according to David Stuart, who is an expert on Mayan glyphs, reads essentially like this: Tzuhtz-(a)j-oom u(y)-uxlajuun pik (ta) Chan Ajaw ux(-te’) Uniiw. Uht-oom ? Y-em(al)?? Bolon Yookte’ K’uh ta?

or translated to English: “The Thirteenth ‘Bak’tun” will be finished (on) Four Ajaw, the Third of Uniiw (K’ank’in). ? will occur. (It will be) the descent(??) of the Nine Support? God(s) to the ?. "

As is common with such ancient inscriptions they may be difficult to read partly because the glyphs are effaced (which is the case here) and partly because the meanings of the glyphs are not unambiguous. The critical part from our perspective is the deities (or deity) called Bolon Yookte, who at the end date would “descend.” To understand how to interpret this I think it is important to know two things about ancient Mayan deities. The first is that they were not as personalized as for instance Roman or Nordic deities, who were perceived to act more or less as individuals. A Mayan (or Aztec) deity instead typically symbolized a cosmic force associated with a time period and the mythologies of these peoples really describe fairly high level impersonal cosmic relationships. Hence, we know how the ancient day-signs were carried by daybearers, deities that were associated with particular days. Time periods, gods and day-signs were thus more or less interchangeable and it depended on the context how they would be expressed. The second thing to know is that these deities could easily split into several different deities and vice versa depending on whether the context called for the whole or its parts to be expressed. This is almost certainly the case with Bolon Yookte, which can be seen as a whole deity with nine parts or as nine parts constituting a whole. Bolon Yookte is at the same time a whole and its nine parts because Mayan cosmology is essentially holistic and looks upon everything in creation as connected.

John Major Jenkins in 2006 wrote an important and interesting article about the Bolon Yookte: Comments on the 2012 text on Tortuguero Monument 6 and Bolon Yookte Ku, http://edj.net/mc2012/bolon-yokte.html, where he summarizes epigraphic information about this deity called Bolon Yookte, which according to the abovementioned inscription will descend at the Mayan end date. Among other things he cites an article by Gillespie and Joyce that states that Bolon Yookte was called “the God of the Nine Steps” and also that this was a deity that was present already at the beginning of creation as can be seen from the famous Vase of the Seven Lords. He also cites Eberl and Prager, who said that the Bolon Yookte was associated with the underworld, wars and conflict. Really what this is telling us is that the structure of Nine Steps of evolution, Nine Underworlds, has existed from the very beginning of creation, what we in modern terminology would call the Big Bang. The Tortuguero Monument 6, and Jenkins study of their meaning, thus provides a perfect verification of the theory I proposed fifteen years ago. The Bolon Yookte are the Nine levels of evolution carried out by the nine underworlds. These nine Underworlds are then obviously also associated with the Seven Lords of Creation (the seven DAYS) as can be seen from the famous Mayan vase. Moreover, as we know from history, all of these Underworlds are associated with conflicts and wars, since shifts in cosmic energies generate shifting balances of power and as a result, warfare. To me, the relationships between these Mayan deities provide a model of evolution that has been verified by massive empirical evidence. Because of this connection to reality this is crucial information for humanity at the present time and not mere mythical relationships.

What this inscription means is that on the end date there is not just one cosmic power that will manifest, but Nine and that these were symbolized by a Nine-Step pyramid that was Bolon Yookte – The God of Nine Steps. It is also clear from Jenkins’ article that Bolon Yookte was associated with the World Tree, which especially my forthcoming book The Purposeful Universe will demonstrate as the source of all creation – not as a myth, but as a reality. In light of the Tortuguero monument I feel the model of Nine Underworlds and Thirteen Heavens can only be denied by someone, who completely ignores not only the actual Mayan inscriptions, but also the massive empirical evidence of how the Mayan calendar system is connected to reality. If instead this body of evidence is recognized it is however easy to see how in their mythology the Maya would interchange deities, time periods and cosmic energies in a way that can now help us make sense of evolution and how it has played out in biological and historical reality.

The Bolon Yookte, the Nine-step God with its Nine Underworlds, as this is symbolized by the Pyramid of the Jaguar in Tikal. The Nine Underworlds will all be completed, “the Bolon Yookte will descend”, at the same time and to symbolize this synchronistic event the pyramid has a straight back. Photograph by the author.

The verification from the Tortuguero monument that the ancient Maya looked upon the end of creation as the simultaneous descent of Nine different deities, or manifestation of nine cosmic forces, is however very timely as we are now on the eighth level of evolution and soon about to climb up one step to the ninth level, the Universal Underworld. It is not an exaggeration to say that for many people now their future will directly depend on knowing exactly how the energies of these nine levels will be playing out. Today it is thus crucial to know about this basic structure of evolution, Nine Underworlds and Thirteen Heavens, and the exact timing of activation of the different wave movements of creation. That nine deities will descend (nine cosmic forces manifest) simultaneously at the end date is thus no longer an unorthodox idea, but instead the only meaningful explanation that can be given to Tortuguero monument 6. What this means is also that the Bolon Yookte mentioned at the Tortuguero monument is not about a single event occurring only at a specific date. It is instead about nine different wave movements, each generated by the Seven Lords of Creation (the seven days in each Underworld) going back to the beginning of the universe (the Big Bang) when, as Jenkins also points out, Bolon Yookte was already present. Thus, any viable theory about the meaning of the Mayan calendar needs to be able to account for such long term evolutionary processes, spanning up to 16.4 billion years. As a consequence, serious researchers need to take their focus off from what might happen on a single day, the end date, since this can only be understood in a much larger context. From this perspective it is thus a problem that especially many American “experts on 2012”, along the lines of the upcoming Hollywood movie 2012, have committed themselves to some physical event that they associate with the singular December 21, 2012 date, such as a pole shift, a galactic alignment, a volcanic eruption, an asteroid impact, a solar flare or some other (usually not very well-founded) idea of what may happen on this particular day. Given the total unreasonableness of such ideas, especially in light of the Tortuguero monument, is it not time that they instead start considering an evolutionary model for the Mayan calendar that is consistent with this monument? “2012” has for too long been a playground for pseudo-science and the many unfounded “singular day” ideas blur the fact that the end scenario of the Mayan calendar is really about a socio-economic transformation resulting from processes influencing human consciousness. It is thus about the human beings themselves and how we co-create the birth of a new world and not about any geological or astronomical event that we only would be observers of anyway.

There is of course a reason that, as I pointed out before, no one advocating the October 28, 2011 end date has ever advocated or been lured into advocating that this date would be “the end of the world.” This is that this date emanates organically from an evolutionary process and is not associated with any real or purported physical or astronomical event. It is simply the day when the universe after nine major quantum steps, starting with the beginning of the universe, attains its highest energy state and there is no logical reason that this would mean the end of the world. It is just an evolutionary completion point when Bolon Yookte fully descends. When it comes to the many events that have been purported to be associated with the singular December 21, 2012 date on the other hand it is not surprising that they invite speculations about the end of the world. If you for instance propose that this end date is about a pole shift or a giant burst of gamma rays from the galactic center, why should people not believe that this could be the end of the world? To propose physical events is like asking for the mainstream media to create fear and hopelessness around the real transformation that is about to occur.

I thus believe it will be people at large that will suffer most from the neglect of the understanding we may gain from the ancient Maya, which as we have seen speaks about the fulfilment of a composite of nine evolutionary forces, the Bolon Yookte Ku, and not what happens on a single day. Because of all the confusing information focusing on December 21, 2012 that is already out there I feel however that people will start to align with the true end date of October 28, 2011, not because they realize that the energetic end date logically must be 13.13.13.13.13.13.13.13.13 13 Ajaw or that the 4 Ajaw end date was the result of politics much like the placing of the birth of Jesus at December 25 by the Christian Church. People are instead likely to come to accept the October 28, 2011 date in practice simply because they will not be able to deny the actual wave movement of energies that they themselves are experiencing, especially in the socio-economic realm. Yet, for those seeking to consciously co-create the birth of a new world a knowledge of how the cosmic energies lead up to the October 28, 2011 date will be instrumental, simply because without it no understanding of how the new world will be born, and how this is timed, will be possible. Hence, the activation of these energies, and their preparatory phases in the Galactic and Universal Underworlds will, as always, take place according to a very precise relative timing until the Bolon Yookte, the nine underworlds, will “descend”, manifest fully, and create the foundation for a millennium of peace – the end of the Shift of the Ages.

Seattle, August 19, 2009 (6 Ajaw)
Carl Johan Calleman

Андромеда

Галактиката Андромеда (M31) с дължина 220 000 светлинни отстояние от 2,5 милиона светлинни. Около 1 трилион звезди. Голяма разлика в концентрацията на звезди между издатината и спиралите. Издатината е загладена и по-червена, защото е запълнена от по-стари и хладни звезди. Малко нови звезди се сформират там, защото повечето от материала на новите звезди е изчерпан.

Плътни клъстъри от горещи, млади, сини звезди блестят извън централната издатина. Подобно на нашата галактика дискът на М31 и спиралите съдържат повечето газ необходим за създаването на нови звезди. Има цял обръч от звездни клъстъри с диаметър около 150 000 светлинни години. Малките сателитни галактики около М31 създават вълни от газ които спомагат за взаимодействието на облаците от газ и създават нови звезди.

През 1885, експлозия в централната част на издатината става толкова ярка, че е възможно да се види с просто око. Това е първата Супер Нова наблюдавана извън нашата галактика.

Повече информация: Andromeda Galaxy captured in crystal clear detail by Nasa’s Swift satellite

Our Corner of the Cosmos
Galactic collisions
A Hubble image shows two galaxies merging into one beautiful