Как да използваме отдалечен работен екран на Windows XP от Windows Vista/7?

от Mark Kaelin

Microsoft Windows Vista/7 добавя няколко нива на сигурност в сравнение с това което се ползва при Windows XP. като цяло това е добре. Обаче тези нива на сигурност взаимодействат с потребителя. Отдалечените работни екрани за приложения е един пример за това. Осъществяването на отдалечена връзка с работен екран на Windows XP от друг компютър работеш под Vista/7 операционна система може да е проблемно ако не се погрижим за определени неща свързани с конфигурирането.

Въпроса за свързване с компютри работещи под Windows XP в офиса от компютър под Vista/7 от къщи е важен за потребители с нови компютри, защото потребителските домашни машини имат често пъти по-нова версия от тези във фирмите.

Windows XP

За целите на упражнението предполагаме, че имате стабилна връзка. Също се предполага, че отдалечения Windows XP компютър е конфигуриран да приема отдалечени връзки както е показано на Фиг A.

Фиг A

Remote tab (System Properties)

Windows 7

След като имате сигурна връзка до отдалечения компютър, трябва да стартирате Remote Desktop Connection приложението Фиг B.

Figure B

Start Remote Desktop Connection

The Vista/7 версията на софтуера за отдалечена връзка е подобен на Windows XP. От ключово значение за връзката е да напишете пълното име на компютъра с който се свързвате. Би трябвало да изглежда така:

yourworkstationname.domain.server

За разлика от Windows XP, Windows Vista/7 ще ви попита за удостоверяване на потребителя когато щракнете бутона за връзка, което се вижда от диалоговия екран на Фиг C.

Фиг C

Enter your credentials

След като кликнете OK, ще видите предупредителния екран показан на Фиг D. Той ви предупреждава че някои от възможностите на системата за сигурност ще бъдат загубени заради връзката с машина работеща под Windows XP. Няма какво друго да се направи освен да натиснете Yes, Искам да се свържа така.

Фиг D

Yes, I want to connect anyway

След това би трябвало да гледате познатия екран на отдалечения компютър.

VIPRE Business SR1 фиксирана грешка относно локалните езикови настройки

Дата: Декември 1, 2011
Продукти за които се отнася: VIPRE Business, VIPRE Business Premium
GFI Software съобщава за налични пакети на VIPRE Business и VIPRE Business Premium 5.0 – Сервизен пакет 1 (веркия 5.0.4943).

Корегирани грешки

• Corrected a bug that could cause a non-default Data Repository path to not be retained during upgrade.
• Corrected a bug that caused scheduled reports to not be emailed if using a MS SQL database.
• Corrected a bug that could prevent registration keys from being accepted on non-English Windows language locales.
• Corrected a bug that caused the Agent Installation Port setting to revert to port 80 upon upgrade if the default value was previously modified.
• Corrected a bug that could cause an unhandled exception error when creating scheduled reports.
• Corrected a minor bug that could cause an unhandled exception while viewing multiple sites.
• Corrected a bug that resulted in the policy GUID to be displayed instead of the policy name under certain grouping conditions.
• Corrected a bug where the bypass registration key status (closed networks only) may not be retained during upgrades.

Download Information
This version can be obtained via either of the following methods:

• Via the message-of-the-day widget in the management console dashboard by selecting the download link for the latest version.
• Via http://www.sunbeltsoftware.com/updates and validating your registration key.

VIPRE Business регионални настройки за лицензен ключ

При въвеждане на лицензен ключ за VIPRE Business се извършват регионални настройки на операционната система на:

(Windows XP, 2003)
* Go to ‘Control Panel’
* Go to ‘Regional and Language Options’.
* Go to ‘Advanced’.
* Change ‘Language for non-Unicode programs
* Choose English United States/United Kingdom.

(Windows 7, 2008)
* Go to start menu, search for ‘Change the date, time, or number format’
* Go to ‘Administrative’.
* Go to ‘Language for non-Unicode programs, click ‘Change System Locale’. Choose English United States/United Kingdom.

 

Връзки: Фиксиране на грешката относно локалните езикови настройки

FLEET1 server components

Case: Supermicro CSW-811TQ-280

 

 

 

 

 

Motherboard: Supermicro Xeon Boards [ X8STi-F ]

Chipset: Intel® X58 Express + ICH10R Chipset

 

 

 

CPU: Intel® Xeon® Processor X5675
(12M Cache, 3.06 GHz, 6.40 GT/s Intel® QPI

SNK-P0041 Supermicro ,1U Passive Heat Sink for Intel s.1366 – X8DTL MB

DDR3 6 x 4GB 1333MHz KINGSTON

 

 

2 x HDD WD 500GB SATAII RE3(Raid Edition) 7200rpm 16MB cache

 

Няколко глупави ИТ истории

Имало един сървър, който се рестартирал всяка сутрин около 5 часа, ден след ден. ИТ администраторът проверил за софтуерни грешки, за грешки в хардуера, планираните задачи и прегледал процесите, които могат да причинят това. Въпреки това сървърът спирал, всяка сутрин в 5 часа.

Администраторът повикал поддръжката на хардуера, но те не открили никакви проблеми със сървъра.
Разочарован и объркан, администраторът решил да отиде в офиса рано в 5 сутринта, за да бъде пред компютъра когато той спира. Когато бил в офиса пред компютъра установил, че той спрял, В стаята била влязла чистачката. Тя изключвала контакта на сървъра за да включи прахосмукачката и да почисти стаята. След като приключила с почистването отново включила контакта на сървъра.

Един клиент решил, че сървърът заема твърде много полезно пространство. Поставили сървъра върху малка количка и го преместили в кухнята зад хладилника. След това пробутали хладилника плътно до него. Може би знаете колко топло става зад хладилника. Сървърът оцелял на тази температура няколко месеца след което диска му прегрял и отказал. На всичко отгоре поддръжката решила да не прави резервни копия от данните на диска, защото лентовото устройство също било зад хладилника и те всеки път трябвало да отместват хладилника за да правят архиви.

 

В един от клонове на фирма имало прекъсване на захранването. След като проблема със електрическото захранване бил решен, управителят на поделението изпратил искане за осигуряване на безжичен Интернет. Той обосновал искането си с това, че служителите ще могат да работят и в случай на прекъсване на захранването в бъдеще. След като администраторът от централния офис се запознал с искането се обадил, и обяснил, че безжичните мрежи също използва електричество.

 

Среден ръководители на фирма получил първия си лаптоп! Когато го разопаковал решил, че захранването е твърде тежичко и попитал дали трябва да носи и него в къщи. Когато поддръжката го убедила, че захранването на лаптопа върви с него ръководителят попитал, дали фирмата ще му плати разходите за ел. енертия когато го ползва от къщи.

 

Поддръжката на фирма получила съобщение от офиса за проблем. Офисът бил на 2 часа път с кола. По телефона обяснили, че принтера задържал хартията и причинявал задръстване. Тъй като от време на време такива неща се случвали поддръжката помолила персонала да провери дали няма заседнал лист хартия. От офиса казали, че няма такава. Тогава човекът от поддръжката се качил в колата и след 2 часа бил в офиса. Когато отишъл на място погледнал принтера от където се подава хартията. Видял че кламер задържа останалите листове за подаване и не позволява извличането на листовете един по един. Махнал кламера и принтера тръгнал подавайки хартията лист по лист.

В една фирма отчетничка отпечатвала на хартия всяка справка генерирана от софтуера и я преизчислявал на ръка. Еден ден отчетничката отишла при поддръжката за да се реши проблем. Намерила грешка в общата сума. Поддръжката на софтуера прекарал цял ден проверявайки справката и как би могло да се получи грешен резултат, но без резултат. Малко преди края на работното време в 17:00 часа, отчетничката се появила за да съобщи, че тя е направила грешка!

Няколко месеца по-късно, отчетничката имала проблем с друга справка. Този път тя установила, че е направила грешка в предишния период и сега грешката е прехвърлена и в текущея отчетен период. Тя поправила данните с коректор така както би трябвало да бъдат според нея. Сега тя не може да обясни на ръководството защо данните от следващия отчетен ще бъдат грешни и защо за в бъдеще всички отчети трябва да се изчисляват на ръка и корегират от нея.

 

Тази история е свързана с Dell PowerEdge сървър.
При увеличаване на компютрите в офиса една фирма решила да премине към управление през Домейн. Поддръжката закупила сървър  Dell PowerEdge  с операционна система Windows 2003 Standard заедно с необходимите клиентски лицензи.Повечето от компютрите били подменени с нови лъскави оборудвани с Windows XP Pro. След като всичко било направено новия PowerEdge сървър бил позициониран в непроветряващо се заключено тясно помещение, голямо колкото кухненски шкаф.

Няколко месеца по-късно когато лятото било в разгара си при температури надхвърлящи 30 Целзии поддръжката започнала да получава “предупредителни имейли”.

Ето и историята на сървъра разположен в тесния шкаф:
Lo и Drive 0 са прегрели и подменени
Нов твърд диск е поръчан и инсталиран
В деня на когато пристигнах за сервизиране на сървъра негодния диск беше на масата за малко повече от 30 минути. когато се опитах да го взема той ме изгори.
След направен ремонт  сървърът е поставен отново в същия шкаф с надеждата да се намери ново място
Около 6 месеца по-късно е преместен в телефонна кабина (много по-голямо пространство)
Там все още работи като домейн контролер, Нова ОС версия Windows 2008 e поръча няколко години по-късно.

Можеше да е по-лошо от това, Drive 0 и 1, можеше да са изпържени и изискващи пълно възстановяване

Поради стагнация на пазара на труда в началото на 2000-те и поради ред причини ИТ специалист не можел да си намери “истинска” работа и работел към поддръжката на клиенти. Известно време той  продавал стоки на hpshopping.com
Веднъж с един потенциален клиент ИТ специалистът разисквал нуждата от нов лаптоп на клиента. Клиентън настояваше лаптопа да има графична карта със собствена памет за да работи с AutoCAD. След като ИТ консултантът уточнил, че той работи с 2D графика и вградена карта със споделена памет ще върши същата работа, Клиентът казал, че последния си лаптоп занесъл в магазин на който не си спомня името и там му сложили подходящата видео карта с която се реботело много по-добре.

Клиентът се смял дълго на продавача, който му обяснил, че лаптопите от това поколение и точно този са с интегрирана видео карта и поделена памет и не е възможно да се сложи външна карта. За да докаже, че това е станало клиентът извадил бележка от 180 USD за извършената услуга.

 

Клиент отишъл при собственик на фирма за компютри и сервиз. Клиентът бил разстроен от цената за сервиз на компютъра. Изглеждало, че си купил компютъра с счупено устройство за поставяне на чаши. В другия сервиз му обяснили, че устройството струва $ 75 за части и един час труд. Разбира се никой не обяснил на клиента че дупката на СD ROM устройството не е за поставяне на чаши с кафе, а за дискове. Във втория сервиз собственикът трябвало да му обясня истинската цел на СD ROM устройството и защо подмяната е струвала толкова. Въпреки това собственика на сервиза не е сигурен, че е успял да обясни. Той силно подозира, че клиентът използва СD ROM устройството за поставяне на чаши.

В транспортния отдел на фирма се повредил компютъра с базите данни. Данните били успешно прехвърлени на друг сървър и работата продължила. Междувременно фирмата решила да купи свой нов компютър, който щял да изпълнява ролята на сървър. Поради ограничения в бюджета сървъра се оказал пак компютър, но с по-големи дискове. На “сървъра” фирмения администратор инсталирал ОС, която се държала като Windows 2008 Ent. Поне такъв бил надписа на операционната система. Сървърът бил доставен 4 GB Памет, без възможност за сървърна виртуализация, като в спецификацията на дънната платка е изрично указано, че не е за сървър. На дъното имало една единствена вградена към дъното мрежова карта. Така сървърът бил нарочен да си остане с една единствена ОС.

Една единствена ОС! Няма проблем ако имаме терминални връзки и възможност за използване от повече потребители. Но “сървърът” останал с оригиналните 2 бр. администраторски връзки за работа с приложенията и базите данни. Третата връзка се очаква да бъде през локалната мрежа от офиса където е поставен “сървъра” в ролята на файлов сървър.

Доставчика на компютъра обяснил, че този “сървър” е много мощен и към него могат да се включат още потребители. Сега ръководството “обмисля възможност” да добави други потребители, които да използват новозакупения “сървър”.

Общата цена при използване на софтуера като услуга: Какво се включва?

Въведение

Софтуера като услуга (Software-as-a-Service, SaaS) продължава да привлича в сравнение с традиционните модели на доставка свързани с лицензиране. Организациите агресивно търсят икономически по-ефективни, гъвкави и надеждни компютърни решения.

Софтуера като услуга (SaaS) предоставя услуги по същия начин както комунални услуги доставят вода и електричество, което позволява нови форми на потребление, като абонамент и заплащане на употреба. Тези моделина ползване позволяват на компаниите да потребяват и плащат за софтуерната услуга, само когато имат нужда от нея.

Въпреки че, все още се развива моделът Софтуер като услуга (SaaS) набира скорост заради способността да доставя споделени и мащабируема ресурси, за компютри, смартфони, свързани в мрежа устройства, и други устройства, при поискване, по интернет. Корените на Софтуер като услуга (SaaS) идват от по-ранен модел, известен като доставяне на Приложения като услуги (Application Service Provider, ASP). В този модел, доставчиците на услуги са домакин и поддържат приложения за клиенти на инфраструктура, която е собственост на доставчика и се управлява в центрове за данни.

Има няколко фактора, довели до края на модела Приложения като услуги (ASP). Те са успешно преодолени от моделът Софтуер като услуга (SaaS). Например, докато първия модел ASP разчита на висока цена за доставка чрез механизми, като частни мрежи, SaaS намалява разходите за доставка чрез използването на Интернет като платформа за доставка, SaaS дава възможност за плащане при ползване заменяйки скъпите лицензи за покупка на софтуер, предоставяйки еднократно закупен лиценз за софтуера на няколко организации като наематели.

Броят на организациите адаптиращи се към софтуера като услуга расте. Gartner Research дава оценка, че в световен мащаб пазарът на софтуера предлаган като услуга ще нарастне с 14% между 2009 и 2010 години.Малцина биха се противопоставили на тезата, че SaaS притежава много на обещанието за икономически ефективен и силен модел за доставка на приложения. Въпреки това, организации е необходимо да се очертаят общите разходи за притежание (TCO) и възвръщаемост на инвестициите (ROI) за всяко приложение, което се премества в модела SaaS.

SaaS модела на ценообразуване са различава от традиционните, базирани на компютри в собствени помещения В допълнение, софтуерни разходи и възвръщаемост, продуктивност и време за излизане на пазара са трудни за уточняване. Тези различия правят сравненията като ябълка до ябълка по трудни за пресмятане. Този документ ще ви помогне да разберете и да се изчисли реалните разходи на SaaS модела и да се определи какви са ползите при извличането на полза от този важен
ресурс за вашата компания, сега и в бъдеще.

 

Дефиниране на термини

В продължение на години, организациите са направили големи инвестиции, включително значителни първоначални плащания, за закупуване и работа с клиент / сървър базиран софтуер, в частни информационни центрове, офиси и други съоръжения. Първоначалната цена за закупуване е обикновено в бюджета като капиталови разходи. Допълнителни плащания за добавки включително и поддръжка, разширено пакети, подновяване и ъпгрейди са финансирани чрез оперативните
бюджети.

Тъй като бизнесът расте и се добавят служители, повече софтуерни лицензи трябва да бъдат закупувани за спазване на лицензните изисквания. Така почти всяка организация поддържа някакъв вид софтуер върху собствени компютри в офиса. Моделът за доставка чрез наемане на софтуер предлага по-атрактивно ползване и плащане според нуждите отговаря повече на нуждите на организацията. Но Днешните начини за ползване на софтуер като услуга са наемане на среда и едно копие на софтуера се изпълнява на сървъра и служи многократно, на много наематели. С тази архитектура на мулти-наемане се работи в персонализирана и настроена според нуждите на потребителя среда. Доставчикът се грижи за поддръжка, обучение, инфраструктура и поема рисковете за сигурността като получава повтарящи се
абонаменти такси.

 

Стойността на софтуера като услуга

Организации, които планират или вече са внедрили софтуер по модела на услугите го разглеждат като стратегическа алтернатива на приложенията работещи върху собствено оборудване. Те печелят от незабавно намаляване на разходите, свързани с бързо внедряване и плащане за това което се ползва. Те имат други предимства, също. Разходите за поддръжка намаляват както и тези за поддръжка на персонал по оборудването им. Поддържане на допълнителен хардуер заради моментите на натоварване става излишно заради лесното добавяне на нови работни места при нужда. Персонала по поддръжка може да бъде редуциран или прехвърлен към други дейности.

Самото естество на предлагане по модела на услуга под наем който е собственост и се поддържат от трета страна – означава, че организации се отървават от собствеността върху софтуер и всичко, което носи собствеността. Организации, които работят с нает софтуер плащат абонамент разходи, като избягват разходите, свързани с допълнително заплатените часове на ИТ Служителите, които трябва да поддържа софтуера инсталации, лицензи, и текущи ъпгрейди по график, Освобождавайки тези служители да работят по по-иновативни задачи. Разходи, свързани с хардуер също могат да бъдат намалени или дори премахнати. IT подобрения и по-скъпи поддръжки също са по-евтина алтернатива при модела с наетия софтуер, в сравнение с поддръжката на собствени компютри. Когато по-предпоставка прилагане трябва да бъдат напълно заменени, първоначалните разходи, свързани с това може да бъде обширна и чието прекъсване и сроковете за изпълнение може да бъде много облагане на ИТ отдела.

Организации също могат по-ефективно и ефикасно да планират растежа на нуждите от софтуер. Доставката на софтуера расте заедно с вас, като вашия бизнес расте. С модела SaaS, компаниите могат по-лесно да добавят нови потребители. Няма нови лицензи и клиентски софтуер не трябва да бъде инсталиран на повече работни станции. Малко инфраструктури са необходими за поддръжка на нови потребители. Малко сесии за обучение са необходими, когато все повече потребители се добавят и по-малко допълнителни членове на персонала са необходими за управление на допълнителните места за софтуер. Също толкова важно, ако нуждата от софтуер е намалена, SaaS предлага гъвкавост – без загуби, свързани с направени капиталови инвестиции, които вече не могат да бъдат използвани.

Намаляването или дори премахване на много от разходите, свързани със софтуер, може да вдъхне нов живот в ИТ бюджета за други нужди. В допълнение, прогнозирането на разходите според текущия абонамент може да направи бюджетирането по-лесно. SaaS доставчици имат по-голяма отговорност, защото работят по абонаментен. Има споразумения за нивото на обслужване (SLA), свързани с подкрепа и операции, които трябва да бъдат изпълнени и често са подкрепени с финансови гаранции.

Асоциацията за софтуер и ипформационна индустрия на САЩ е идентифицирала пет фактора свързани с формирането на общата цена за притежаване на софтуера като услуга

• Капиталови разходи – модела базиран на предоставяне на софтуера като услуга не изисква капиталови разходи. Обслужването свързано с доставката на софтуер като услуга е свързано с повтарящи се разходи базирани на месечни или годишни такси докато трае използването на услугата. Няма софтуерни лицензи които се закупуват или хардуер.

• Цена за разработка и внедряване – В типичните случаи модела на доставка като услуга може да бъде внедрен много бързо в производствена среда. Обаче този софтуер е създаден за много наематели и може да бъде настроен по различни начини за да пасне на конкретни бизнес процеси.

• Растящи цени на инфраструктурата – Освен нуждата от мрежов ресурс (като Интернет пропускливост) и цената свързана с увеличаването на скоростта на Интернет, почти няма други разходи, които да водят до нарастване цената на инфраструктурата. Може да има някои минимални изисквания към клиентските десктопи когато се прави интегриране в цяла система с цел конфигуриране на услугата, лицензи за програмен интерфейс, базите данни или други приложения.

• Растящи оперативни разходи, обучение и поддръжка – Доставчиците на софтуер са отговорни за крайната доставка на приложенията. Това включва оперативна поддръжка и сервиз. Много доставчици предлагат постоянно обучение.

• Скрити разходи  – Никога лесни за изчисляване, скритите разходи включват неща като надеждност и наличност на услугата, оперативна съвместимост, разширяемост, сигурност, мащабируемост, капацитет и цена за нови възможности.

Абонаментната такса за доставчика съставлява най-големия компонент от уравнениено в общата цена за използване на софтуера. Също така всяко прилагане на модела на доставка на софтуер като услуга е възможно до включва цени за начално включване, тестване, настройки, пускане на крайния потребител в системата, администриране (в т.ч. администриране на крайния потребител), анализ на използването и цена за позициониране.

Заключение

В заключение все повече фирми се адаптират към модела на доставка на софтуер чрез услуга и изследванията в световен мащаб сочат, че тенденцията ще продължи. Ползите са много. Сервиза, управлението, и поддръжката стават задължение на доставчика на софтуера. Цените асоциирани с тези поддръжки се прехвърлят от хората доставящи хардуер и поддържащи ИТ инфраструктура във фирмите към външни доставчици с изнесена инфраструктура и отдаващи софтуер на множество организации под наем като услуга. Нуждата от вътрешен персонал за поддръжка намалява и планирането на потреблението може да става постепенно и ефективно спрямо нуждите. Включването и изключването на потребители или услугата става според нуждите от потребление. Отговорносттите на доставчика на софтуера (и в крайна сметка за изпълнението на услугата) се увеличават.

Тези ползи и други допълнения в обслужването правят модела на доставка привлекателен, което принуждава вътрешно фирмените отдели на компаниите да търсят баланса между външна услуга и собствено решение, а ръководството между растящи нужди и свити бюджети с ограничен персонал и русурси.

Каквото и да става предпазливите и разумни организации ще продължат да анализират възвръщането на инвестициите и цената за притежаване на софтуера. Добрата новина след тези анализи е, че след тях везните клонят към страната на софтуера като услуга.

Как Windows 8 би променил всичко

Изобилстват предположения, че Hyper-V е базовата технология за Windows 8, с която Microsoft ще доминира в новата ера на десктоп виртуализацията

От Eric Knorr и Doug Dineley | InfoWorld

Старомодната PC парадигма се изчерпа. Конвенционалните Windows системи са твърде сложни за управление и предпоставят твърде много рискове за сигурността – и продажбите падат. Поради липса на по-добра алтернатива, може да ви се наложи да живеете с Windows за близко бъдеще. Но сега след като грешките на Vista и антикварните уязвимостти на Windows XP бяха корегирани с Windows 7, какво би ни накарало да искаме Windows 8?

Отговорът може да е в последния билд на Windows 8, където Hyper-V 3.0 може да се види на контролния панел (виж постинга на Peter Bruzzese "Windows 8 и Hyper-V 3.0: Революционни промени очакват администраторите"). Hyper-V е хипервайзорът тип 1 на Майкрософт – това е виртуализационен пласт който работи върху чист хардуер вместо на операционна система. До сега, Hyper-V беше достъпен само като част от Windows Server. Поставяйки го в основата на следващата десктоп версия на Windows, Майкрософт променя всичко.

Защо? Защото това би довело до най-доброто решение за десктоп виртуализация. Днешния доминиращ модел за десктоп виртуализация е VDI (виртуална десктоп инфраструктура), където Windows клиент работи на виртуални сървърни машини в центрове за данни. VDI допринася за централизирано управление и сигурност, но също така изисква здрав хардуер за сървъра, достатъчно мрежов ресурс и постоянна връзка между сървъра и "клиента" (обикновенно терминал), което отхвърля възможността за мобилност.

Един хипервайзор клиент, каквато роля виждаме в Hyper-V поставен в Windows 8, управлява виртуален десктоп на клиентския компютър вместо на сървъра. Това би дало възможност да се работи с десктопа без връзка със сървъра, така потребителите би могли да вземат със себе си Windows виртуалните машини с тях на лаптопа или таблета, а администраторите могат да управляват и гарантират сигурността която дава VDI (виртуалната десктоп инфраструктура). При този сценарии, сървърния компонент може да бъде много по-малко мощен от VDI сървърна ферма, понеже той главно ще архивира копия и управлява настройките на крайния потребител вместо да изпълнява кода на виртуалните десктоп машини.

Клиентските компютри биха могли да имат множество виртуални машини без проблеми със скоростта на работа, благодарение на тънкия хипервайзор от Тип 1. Едно основно разделение би могло да има между "бизнес виртуалните машини" и тези за "лична употреба виртуални машини" работещи на един клиент. Бизнес виртуалните машини биха могли да бъдат супер подсигурени без никакви възможности за сваляния и стартирания на приложения; промените в тези бизнес виртуални машини могат да бъдат синхронизирани със сървъра когато са онлайн. Ако хардуера на потребителя бъде загубен или откраднат или потребителят прекъсне връзката си с фирмата, виртуалната машина би могла да бъде унищожена от администратора отдалечено.

В този сценарии на множество виртуални машини, потребителите биха могли да използват множество версии на Windows за да работят с наследени приложения, Linux версии поддържани от Hyper-V, или както Peter Bruzzese спекулира, дори Windows Phone 7 приложения. Потребителите биха могли да работят със своя Мак на работа, а може и Аpple да даде възможност, Hyper-V да се пъхне под Mac OS X, позволявайки на фирмата Windows виртуални машини да работят с него.

Едно голямо предимство за IT поддръжката е, че няма да се грижи за хардуера на крайния клиент, а само за инсталирането на виртуалните машини на него. С други думи, потребителите могат да закупят и поддържат своите устройства, докато работата на виртуалните машини ги удовлетворява. Защитна стена, доставка на софтуер, антивирусна защита, други агенти за управление, и най-важно криптирането ще работи на хипервайзора. Виртуалните машини, също терминалните услуги и виртуализираните приложения ще бъдат доставяни от сървърната инфраструктура, която ще бъде много по-улекотена от сървърната ферма на сегашните виртуални инфраструктури.

IT поддръжката получава това което иска на по-ниска цена сравнено с VDI и много по-опростено. Идеята е страхотна и Майкрософт може да усъвършенства терминалните услуги, App-V, и MED-V инструментите към клиенския Hyper-V, с пълна възможност да реализира плановете си.

Облачните изчисления: В търсене на пътя към успеха

от Chris Leiner, Director – CIO Services, TPI

Съдържание
1. Въведение
2. Дефиниция
3. Модели на доставка
4. Технически предизвикателства
5. Търговски предизвикателства
6. Какво може да направи ръководството относно облачните изчисления
7. Какво следва
8. Заключение

Въведение
В последно време формулирането на информационната стратегия на фирмите се превърна в много сложна задача. Точно когато всички решиха, че пазарът на външните услуги е достатъчно развит, че да може да се предвиди какви услуги предлага и на каква цена, пейзажът на информационните услуги се промени. Появата на облачните изчисления промени из основи начина на доставянето на услуги от доставчиците и начина на закупуването им от фирмите и организациите. Нека да погледнем какви са реалностите, предизвикателствата и действията които може да предприемете, за да започнете вашето пътуване и намерите вашия път към успех в облачните изчисления.

Дефиниция
За тези от вас които са в сферата на ИТ индустрията или кръжат около нея е трудно да прочетат нещо което да не споменава облачните изчисления. Преди да започне пътуване по пътя на облачните технологии нека да ги дефинираме. Ето определението дадено от Националния Институт на САЩ по Стандартизация и Технологии към министерството на търговията (НИСТ). Според НИСТ, Облачните изчисления са модел позволяващ удобен, при поискване достъп до мрежата към споделени и настроеваеми изчислителни ресурси, (в това число мрежи, сървъри, дискове, приложения и услуги) които могат да бъдат бързо включени и освободени от натоварване с минимални усилия на ползващия или взаимодействие с доставчика на услугата.

Модели на доставка
В рамките на модела ползващ Облачните изчисления Националния Институт по Стандартизация и Технологии на САЩ обособява три основни модела на доставка на услуги.

1. Софтуер от облака като услуга (SaaS): възможност осигурена на потребителя да използва софтуер работещ в облачна инфраструктура. Софтуера е достъпен от различни клиентски приложения като Интернет браузер или друг тънък клиент. Потребителят не управлява или контролира инфраструктурата на облака — мрежи, сървъри, операционни системи, дискове и дори индивидуалните настройки на приложенията — с възможни изключения на определени потребителски настройки.
2. Платформа от облака като услуга (PaaS): възможност дадена на потребителя да внедри в облачната структура свои приложения или придобити такива със средства на програмиране и инструменти поддържани от доставчика на облака. И в този случай потребителят не управлява или контролира инфраструктурата на облака — мрежи, сървъри, операционни системи, дискове но има контрол върху внедряването на приложенията и евентуално до настройките на средата за хостване на приложенията.
3. Облачна инфраструктура като услуга (IaaS): възможност предоставена на потребителя да осигури обработка, съхранение, мрежови и други основни изчислителни ресурси чрез внедряване и използване на разработен от ползвателя софтуер. Потребителят не управлява или контролира прилежащата облачна инфраструктура, но има контрол върху операционните системи, дисковете, внедрените приложения и евентуално ограничен контрол върху върху конфигурирането на избрани мрежови компоненти (в това число(защитни стени и балансьори на натоварването).

Тези три услуги имат общи характеристики да са доставени през Интернет, да са общо налични споделени от всички хардуерни ресурси, изпълнявани от стандартни софтуерни среди и поддържани от екип специалисти които могат да бъдат навсякъде по света. Заплащането на тези услуги зависи от броя потребители, разработчици, брой сайтове, използвано дисково пространство и брой обработени операции.

Инфраструктурата на облачните изчисления предлага вътрешна стандартизация и съгласуваност, която трудно се постига във фирмата. Обновяването на хардуера и софтуера става без никой да забележи усилията, невидимо и без посещения на екипи на място. Бизнес нуждите на фирмите се постигат с минимални усилия или когато ги има те не отделят такова внимание което да ги отклони от основната им дейност. 
Тези нови промени слагат своя отпечатък и предизвикват истинска буря от нови дейности около облачните изчисления и модела на доставка на услуги. Този път информационните технологии предлагат истинска промяна, а обещанията са истински и съществуват. И тъй като има нужда от намаляване на разходите и апетит за подобрения въпросът е какво ни спира?
 
Технически предизвикателства
С всичките очевидни предимства, какви са предизвикателствата които спират пълното въвеждане на облачни услуги? Част от проблема се корени в това което пречи на доставчика на услугата да достави услугата гъвкаво и с ниска цена. Изискванията за доставка на услугата включват:
1. Общ запас от стандартизиран хардуер
2. Стандартизиран софтуер и процеси
3. Високо-скоростна и надеждна мрежа
4. Географски разпръснат персонал с висок професионализъм за обучение и доставка на услугите

За съжаление, като контраст на тези условия за изпълнение, типичния корпоративен ИТ свят се състои от различни наследени бизнес приложения и услуги, които често изискват специфични хардуерни конфигурации, използващи различни съпътстващи приложения, доставяни от защитени, места през специални мрежови приложения. В допълнение с всичко това се работи традиционно, по старо му и се поддържа от персонал специално нает за целта който има специфичните знания за бизнес процесите, приложенията, хардуера и софтуерните изисквания. Софтуера използван от фирмите често включва както закупен от доставчици софтуер, така и разработки на място за покриване нуждите на предприятието. Част от тях работят на твърде стар хардуер или са разработени със специфични среди които вече не се поддържат. Често вътрешните приложения не поддържат нужното ниво на мащабиране и използват бази данни непригодни за масово ползване, които са чувствителни когато използването на мрежата достигне определена точка на натоварване. Всички тези проблеми трябва да бъдат адресирани преди да се направи опит за преход към облачния модел.

Изглежда, че дори и да прегърнем новите възможности индивидуално, пътят към корпоративното ползване на облачните изчисления има трудности. Няма по-големи проблеми от сигурността на данните и защитата на интелектуалната собственост. Друг кръг от проблеми се свързва с относителната анонимност къде се хостват софтуера. Много приложения зависят от други приложения и данни към тях. Простирането на тези приложение през различни географски райони може да причини проблеми поради забавянето на мрежата или липсата на достъп. Нещо повече, най-добрата практика при работа с бази данни изисква създаване на едно споделено място за данните достъпно от много приложения.
Системите за идентифициране и вписването също може да имат проблем ако се използват различни доставчици на услуги. Тук проблема може да се реши чрез използване на една услуга за вписване служеща за вфодна точка към системата на облака.

Търговските предизвикателства
На търговския фронт, има значителни предизвикателства при определяне на това коя е добрата оферта. Всеки доставчик на облачна услуга преднамерено структурира офертите за стандартните условия, ценообразуване и нивата на обслужване малко по-различно за да създаде конкурентно предимство. Оценката на този набор от променливи части създава трудности пред сравняването на еднакви части от две или повече оферти много трудно. Дори по трудно може да бъде сравнението което мениджмънта трябва да направи между цената на един продукт предложен като облачно решение и същия продукт използван вътрешно.
Мениджърите трябва да са наясно с ограниченията при текущите договори за ползване на изнесени услуги преди да преминат по-нататък към облачни изчисления. Преди всичко, трябва да се види как операциите в облака се вписват в цялостната ИТ стратегия на фирмата. Съществуващите търговски и ценови условия трябва да бъдат оценени.

Когато фирменото ръководство получава предложения от доставчици на облачни услуги, те идват в различна форма и размер. От гледна точка на търговските предложения основно се следи условията на доставка и цените. Те могат чувствително да варират. Няма стандарт за нивото на обслужване което може да доведе до още по-голямо объркване дали търговските условия за сключване на договор са добри или не.

Подобно на горното, няма норми или стандарти за транзакциите при облачните изчисления. Всеки доставчик на облачни услуги има свой начин за ценообразуване на услугите. При предлагане на цена има значение Има значение от типа на ползваната услуга – дали това е предложение относно стандартна публична услуга, предложение от доставчик за ползване на негова услуга или специфична услуга изградена като частен облак. По стандартните публични услуги трябва да бъдат изградени по модела плащаш за това което ползваш, без фиксирани цени и допълнителни ангажименти. По клиентски ориентираните предложения трябва да включват фиксирани цени, заплащани през определен период, плюс допълнителни такси за добавки осигуряващи специфични услуги.

Най-трудното при офертите е да се оцени цената, което изисква да се премине през вътрешен процес който да отрази фактическата оферта, процесът на нормализация на офертите ще е от по-голямо значение от преди. Несравними предложения, структурирани ценообразувания, единични цени и финансови условия трябва да бъдат проучени за да се разбере истинската цена на предложението и се сравни с текущата вътрешна цена или предишната на друг доставчик.
Критично е да се разбере, че цената на услугите на облачния доставчик почти никога няма да представи общата цена. Може да има допълнителни или скрити разходи, които трябва да се планират при оценката. Например някое от вашите поделения може да има нужда от подобряване на свързаността през Интернет за ползване на услугата и това да повиши месечния разход за ползването й. В друг случаи може да се наложи с цел подобряване на техническата поддръжка да осигурите допълнителни средства за комуникация с поддръжката. Тези и други подобни скрити разходи трябва да бъдат отчетени преди да подпишете договора с доставчика. 

Какво може да направи ръководството относно облачните изчисления
След всичко казано, облачните изчисления са не само реални, но и в невероятна степен вълнуващи. Те съдържат потенциал за промяна на начина по който възприемаме и ползваме ИТ услуги. Като вземем предизвикателствата за тяхното оползотворяване, които са само примери от трудностите по пътя, какви стъпки трябва да предприеме ръководството към днешна дата за да подготви организацията към модела на доставка на услуги определен от облачните изчисления?

Първата стъпка е да разберем какво ползваме към момента като ИТ продукти и услуги. Това е в основата на формулирането на план и стъпки за превключване към облачни услуги. Задължително е да се знае какво ползва организацията отговаряйки на следните въпроси:
 Какви се специфичните хардуерни и софтуерни изисквания за всяко приложение или услуга?
 Какви са изискванията за пропускателната способност на мрежата и Интернет достъпа?
 Какви са взаимодействията между приложенията?
 Къде стои всяко от приложенията в своя жизнен цикъл? Има ли причина за прехвърлянето му в облака или трябва да отпадне?
 Кои са критичните приложения за основния бизнес и какъв е толеранса при спирането на достъпа да тях?
 Да каква степен приложенията съдържат собствена или конфиденциална бизнес или лична информация или авторски права?
 Имате ли вътрешен русурс или подкрепа на доставчик на облачни услуги с необходимите знания и опит?

Следващата стъпка е да разберете цената за поддържане на всяко приложение и групата от съпътстващи приложения и услуги към него. Разберете какви са съществуващите договоренисти и вашите ангажименти към доставчиците за да направите оценка на условията свързани с:
 Софтуерни лицензи и задължения по поддръжка
 Съществуващи подизпълнители или договори за услуги
 Хардуер на изплащане и договори за поддръжката му
 
Разбирането за рисковете и толерантността при грешки е основна при оценката на типа услуги които смятате да ползвате. Рисковете които трябва да оцените в следните категории:
 По приложения
 По тип данни
 По географско разположение
След това разберете какви са предложенията на доставчиците на пазара:
 Колко развити им са услугите?
 Как управляват сигурността?
 Какви са нивата им на обслужване (ако има)?
 Какви им са цените?
 Какви са ключовите договореност и условията към тях?
 Какви са техническите или търговските пречки при прехвърлявето към облака?

Какво следва
Малкия и средния бизнес ще спечели най-много като тръгне по пътя на адаптирането на облачни услуги. Корпоративните потребители ще започнат по-бавно, като се ориентират към по-зрелите предложения за специфични приложения и услуги. Предприятията трява да решат кои приложения стават за потребление на стоково-базирания свят и кои трябва да бъдат държани между стените на организацията. Потреблението Използването на облачните изчисления като инфраструктура за корпоративни сайтове, особенно за специфична продуктова информация и онлайн продуктови каталози и поръчки ще бъде използвано най-първо. Имейл услугите и услугите за обща работа са добри кандидати за изнасяне в облака. Началните тестове и опити при използването на облака за платформа с разработка и тестване са също добри ниско-рискови кандидати и предоставят значителни възможности за намаляване на разходите.

До разработването на пазара, за фирмите вероятно ще бъде по-удобно да използват облак услуги от традиционните външни изпълнители, по модела на софтуера като услуги за електронна поща и съвместна работа, без да включват специализирани софтуерни приложения Ориентираните към потребителите доставчици на облачни услуги като Amazon, Google и други, ще трябва да демонстрира способност за осигуряване на сигурни и надеждни услуги за малки и средни предприятия, преди да може да направят значителни проникване в корпоративния пазар.

 
Заключение
Накратко, облачните изчисления отварят възможности за значителни ползи и ускоряват времето за доставка на софтуер и намаляват цената на ИТ услугите. Те са все още в детския си период, но ще станат доминиращия начин за доставка на софтуер, ИТ инфраструктура и услуги за разработка. Има предизвикателства и пречки които да се преодоляват по пътя и ще мине време докато пазара се развие достатъчно, за да асимилира най-чувствителните и критични бизнес информационни потребности. Но промените и напредъка на технологиите са също неизбежни, както и нуждата на пазара от нови революционни продукти. Междувременно изберете от предлаганите оферти които съответстват на организацията ви по метода риска си заслужава наградата. Има разумна линия за следване в облака, но както и при всички добри неща, е необходимо значително усилие за да се постигне.

Наистина ли облачните изчисления ликвидират работните места на ИТ поддръжката?

Sean Deuby

Windows IT Pro

Моя колега Джеф Джеймс писа за чувството на обреченост и мрак тегнещо сред ИТ специалистите относно облачните изчисления, като контраст на синьото безоблачно бъдеще пред разработчиците на софтуер. Аз се замислих относно това и говорих с различни хора по темата – и стигнах до заключението, че промяната за поддръжката на хардуера във фирмите ще бъде малка. Защо си мисля така? Заради по-доброто разбиране и технологично съзряване.

По-точно заради повишаването на разбирането на облачните изчисления и нивото на дискусиите. Когато новия модел на изчисления започна да прониква в ежедневното ни мислене, “облачни” беше единственото прилагателно пред “изчисления,” и това описваше това което знаем сега за предлагането на софтуера като услуга (Saas), разположена на публичен облак, а именно компютърни приложения намиращи се извън помещенията и оборудването на фирмата, работещи със споделени изчислителни ресурси, които са на ниска цена и гъвкави, но върху които имаме по-малък контрол.

Откакто фирмите започнаха сериозно да изследват възможността за използването на публичните облачни услуги за да хостват техните приложения и бази данни, се появиха трудни въпроси за фирмите предлагащи услугите. Имаме едно обслужване за всички, малки и големи фирми по модела “един размер за всички” Договорите за поддръжка (SLA)? Липсата на достатъчно средства за проследяване, кой какво прави и съвместимост? Ние не можем да направим неочаквано и без надзор посещение в центъра за данни, където са разположени сървърите? Ние дори не знаем в кой център за данни се намират нашите данни? Как можем да си вземем обратно виртуалните машини от облака? Много от тези въпроси и отговорите към тях не се вместват в изискванията за сигурност и съответствие.

Да видим модела по който работи частния облак. Частния облак използва същите модели за предлагане на услуги, предлагане на информационна инфраструктура като услуга (IaaS), Предлагане на платформа като услуга. (PaaS), (Платформата като услуга може да включва средства за дизайн и разработка на приложения, тестване, разполагане и хостинг, а също така и услуги като групова работа, интеграция с уеб услуги и композиране, интеграция на база данни, сигурност, мащабируемост, съхранение, контрол на версиите на приложенията и поддръжка на общност от разработчици. Тези услуги могат да бъдат осигурени от интегрирано решение през мрежата.)

Частните облачни изчисления предлагат софтуер като услуга (SaaS) по начина по който го прави публичния облак, но в голямата част от случаите, частния облак се хоства на оборудване във фирмата. (Частните облаци могат да се хостват извън фирменото оборудване, но настройките на системите когато се правят от доставчици на услуги извън фирмата крият същите рискове като тези при модела на публичните облачни услуги.) При изграждане на частен облак на съоръжения на фирмата, частния облак може да осигури предимствата които дава публичния, макар и в много по-малък мащаб, като елиминира рискове свързани с публичните облаци. До колкото поддръжката във фирмите и мениджърите стават все по-запознати с облачните изчисления, частните облаци върху фирмено оборудване се реализират и привличат внимание като място за позициониране на съществуващите приложения. И най-накрая има и хибриден модел (където например натоварването се поема от хардуер във фирмата, но в пиковите натоварвания се поемат от публичен облак) което може и да бъде решението за повечето изчислителни среди на което ще се фокусират фирмите през следващото десетилетие. Това показва още веднъж как махалото на модела по който работи доставката на софтуер се люлее напред и назад, докато намери разумната средна позиция.

Новия компютърен модел на облачни изчисление с използване на ресурси от фирмата обаче си има цена, Огромната разлика между публичните облачни изчисления и частните е в това, че публичните услуги са налични и на разположение за ползване (всичко което ви трябва е договор за услугата и абонаментна такса за да ползвате услугата), докато фирмата трябва да инвестира, за да изгради частен облак преди да започне да го използва и да почувства предимствата на облачните изчисления. Това означава, че публичния облак спестява значителни капиталови ресурси на фирмите, докато частния облак е една голяма инвестиция в ИТ инфраструктура, която ще изиска време и пари да се изпълни.

И това е едно от най-перспективните поприща в което ИТ специалистите по поддръжка във фирмите могат да се ориентират към напредък и кариера.

Частен облак на фирменно оборудване означава собствен център за данни, а тези сървъри трябва да се поддържат от хора. В крайна сметка фирмата ще има няколко сървъра, защото виртуализацията и облачните технологии правят нещата по-ефективни по отношение на компютърни русурси и изискват по-малко такива, но фирмите няма много скоро да изградят центровене се за данни..

Не е само за сървърите. Оново, което наистина се променя в центъра за данни на големите корпорации в ерата на облачните изчисления е как се управляват изчислителните ресурси. Виртуализацията и поддръжката на виртуалните сървър са в основата на облачната инфраструктура, те са основополагащ пласт на облачната инфраструктура; основни за предлагането на инфраструктурата като услуга (IaaS). Но за да имате обслужван от собствени специалисти частен облак, вие трябва да имате нива на управление, съгласуваност, поточност и потребителски интерфейси. Някои от тези услуги са готови, но всички трябва да бъдат настроени и някои трябва да бъдат създадени на място, защото всяка фирма има работен процес който е малко по-различен. Почти никой не знае как да свърши тази работа към момента, така, че има големи възможности ако агресивно използвате предимствата на ситуацията в момента.

Друг аспект от целия страх около “облачните изчисления ликвидират работни места на ИТ поддръжката” е, че много зависи от ролята ви на работното място. Как работите, специфично и към всеки отделно или ползвате популярни услуги, като например мигрирате към облака услуги като имейл, за което ще трябва да разширите знанията си. От друга страна, ако администрирате база данни, трябва да се грижите за базите данни, без значение дали те са в центрове за данни или на фирмени сървъри, което не изисква промяна в квалификацията ви.

Накрая, има значение типа фирма за която работите. Финансови институции и работещите в сектора на здравеопазването, със стриктни правила на работа, ще се ориентират към частни облаци. Медиите не са подложени на стриктни изисквания за данните и начина на извеждането им и ще се ориентират по-скоро към публични облаци, за да поддържат ниски разходи за поднасяне на съдържание.

Вярвам, че отражението върху мрежата на облачните изчисления ще бъде много по-малко от колкото обреченост и мрак които се предвещават. Отражението на новия модел ще зависи от ролята ви и бизнес сектора. Трябва обективно да погледнете къде сте и какви са вашите сегашни умения и до колко съвпадат с ностоящия пъзел в сферата на ИТ индустрията, за да предприемете подходящи действия.

Следвайте Sean по Twitter: @shorinsean

Абонирайте се за Sean’s Windows IT Pro статии: RSS

Надигането на вълната от облачни изчисления

Дали това е възвръщането на големите машини и тънките терминали или бъдещето на бизнеса ни?

Майкъл Оти
Windows IT Pro

Една от най-видимите ИТ тенденции появила се  от 2009 г. е облачните изчисления. Това е технология, възприета от основните доставчиците на софтуерни услуги, за която бизнеса все още остава скептичен. Дори ИТ анализаторите имат разнопосочни мнения относно бъдещето на облачните изчисления.
За едни облачните изчисления е слабо прикрит опит да се възкресят отхвърлените мейнфрейм компютри и терминали от преди две десетилетия, а други гледат на облачните изчисления като основа за реализирането на нов вид софтуерни приложения, което ще оформят бъдещето на компютърните изчисления.

В настоящите трудни икономически времена, облачните изчисления обещават да намалят разходите и това ги прави примамливо решение.

Какво са облачните изчисления?

Облачните изчисления са общ термин за Интернет-базирани услуги, които осигуряват някакъв вид базови услуги на организацията която ги ползва. Специфичния тип услуга варира широко. Общо облачните изчисления включват хостване на Microsoft Exchange Server, хостване на файлове в Интернет като Google Docs, предоставяне на услуги за съхранение на данни онлайн, и дори предоставяне на достъп до релационнни бази данни като  SQL Azure.  Обикновенно доставчиците на услуги предоставят достъпа до техни сървъри, които потребителите използват през Интернет.

Някои доставчици на софтуер — включително Microsoft—предлагат допълнителен плюс в този модел, при който локално инсталиран софтуер(т.н., Microsoft Office) взаимодейства с Интернет-базирана услуга (т.н., Windows Live Office). Клиентите обикновенно плащат за предоставянето на услугите включени в облачните изчисленя. Доставчиците от своя страна предлагат споразумение за нивото на обслужване (СНО, Service Level Agreement) гарантирайки специфични нива на наличност на услугите през Интернет и приемливо ниво на скорост на обработка. Видовете споразумения за нивото на обслужване (СНО) варират в зависимост от услугата и от цената, която клиентът плаща за нея.

Предимствата

Намаляването на разходите е най-важната полза, която доставчиците на услуги посочват за изчислителните облаци. Облачните изчисления основно ви позволяват да използвате на лизинг хардуерното осигуряване, компютрите, сървърите и да се въздържате от капиталови разходи, необходими за извършването на същите дейности ако бяха вътре в организацията. Чрез наем на на хардуера и софтуера, вместо да купувате и изграждате вътрежна ИТ инфрастуктура имате възможност да спестите за разходи в компютри, сървъри, лицензи,  както и да си спестите разходите за ИТ персонал, необходим за работата и управлението на тези услуги.
Другото предимство е че, изчислителни облаци са глобално достъпни, включването към тях е незабавно и лесно се присъединяват нови потребители – мащабируемост. Причината за тази мащабируемост е в тяхната Интернет базираност, което дава възможност да получите достъп до облачни услуги навсякъде, където имате връзка с Интернет.
В повечето случаи, няма проблеми при свързването към услугата. Вие може да намерите облак-базирани услуги незабавно, без никаква инсталация и главоболия. Обикновенно доставчиците на изчислителни облаци имат голяма компютърна инфраструктура и поддържат много високи нива на мащабируемост. Ако имате нужда от допълнителна мащабируемост, то обикновенно това е лесно. Просто плащате за следващото по-високо ниво на обслужване.

Може би най-големите предимства на изчислителни облаци е за доставчиците на софтуерни услуги и решения. За разлика от традиционния начин на предоставяне на софтуер, облак услугите използват абонаментен модел на предостявяне на софтуер и услугите. Този модел позволява на доставчиците на софтуер да заобиколят всички настройки и разходи за доставка на софтуера до крайния клиент в организацията. Доставката на софтуер чрез абонаменти такси  е Свещеният Граал за софтуерните компании, защото модела предлага предвидим доход, който не е свързан с постоянното пускане на нови продукти. 

Тъмната страна

Освен предимствата идеята за облачните изчисления има и тъмна страна. Първият проблем е в непрекъснатата наличност на услугите. Въпреки че Интернет и инфраструктурата от сървъри и участващи сайтове е доста надеждна, истината е, че всички те имат спирания. Когато всичко работи, всичко е достъпно, но връзката през Интернет има много звена, и прекъсване някъде може да доведе до неприятности. Някои престои са неизбежни. Колко дълго може да бъде прекъсването е въпрос на приемливо равнище за организацията потребител на услугата. За използването на ел. поща като Hotmail или за съхраняване на резервни копия онлайн, високата надеждност не е наистина важен проблем. За бизнес процеси изискващи непрекъснатост това обаче може да е критично. В споразумението за нивото на обслужване (СНО)  доставчиците на софтуера и услугите през изчислителните облаци обикновено предлагат някаква отстъпка за ползване на услуги като компенсация в случай на престой.

Друг проблем е скоростта на изчисленията. В повечето случаи вие купувате съществуваща информационна инфруструктура, но вие също така споделяте тази инфраструктура с други ползватели. Споделеното използване на изчислителните възможности бе могло да намали скоростта в най-активните часове от работното време до нива, които вие не очаквате и не сте склонни да приемете. Отново за услуги, които зависят от скоростта на изчисленията, си осигурете договореност при която, ще получите гаранции за приемливи нива на скоростта.

Облачните изчисления идват с потенциални заплахи за сигурността. Тези услуги и съпътстващите решения съхраняват поверителни данни на сървъри, които са собственост на друга компанията доставчик. Вашите данни не са в сградата, където е организацията ви. В някои случаи това може да предизвика повод за безпокойство. Въпреки това, както Том Кейси генерален мениджър на SQL Server Business Intelligence, посочва в интервю с SQL Server Magazine, при сигурността няма проблем с повечето услуги. За пример, той посочи, че много фирми успешно предлагат софтуер за заплати в продължение на много години и не са имали никакви нежелателни проблеми със сигурността на данни към които са чувствителни в организацията.

Друг повод за загриженост е интегрирането на приложенията. Интегриране на приложения, които работят дори в сървъри споделящи един и същ шкаф може да бъде трудно. Интегриране на съществуващите процеси с външните служби добавя още едно препятствие. В заключение, изборът на правилния продавач за услугите с изчислителни облаци е друго усложнение. Вие със сигурност не искате вашия доставчик на изчислителни облаци да излезе от бизнеса, поне не, ако имате критични бизнес приложения, които зависят от услугите които предоставя. За големи компании доставчици на облачни изчисления като Amazon, Google, и Microsoft няма голям риск, но изчислителни облаци е нова технология, каята се предоставя и от множество по-малки доставчици които се борят за парче от бизнеса с облачните изчисления.

Накъде биха духнали ветровете

За разлика от терминалните и идеята за тънките изчисления преди десет години, изчислителните облаци са тук и ще останат. Голямо разнообразие от фирми предлагат решения, които варират от потребителски-ориентирани решения за платформи ориентирани към потребители и крайни клиенти до системи за развитие на бизнеса. Към този момент, изчислителните облаци не са подходящи за всички фирми и това няма да се промени скоро. Все пак, това е начин за разширяване на възможностите на вашата организация с най-малко капиталовите разходи. Освен това, изчислителни облаци предоставя интернет-базирана платформа, която поставя основите на ново поколение софтуер в световен мащаб. Този софтуер и съпътсващите го услуги се характеризират с висока достъпност и мащабируемост.